Притихвам, сгушена във думи,
ароматни като топли кестени.
Докоснати едва, разбулени,
обичам ги. И ми е песенно,
и някак есенее ми душата
от тиха светлина и звуци...
Прокрадва се в съня очакване
сезони в тишината да се случат.
А привечер се сгушвам. В думите.
Нагарча ми нощта от безсезоние.
Засядат кестенчета в гърлото
и плахо се превръщат в спомен.