автор: omaini4e

Искаш да започнеш нова песен?
Не бързай.
Полудяли струните
трептят в ноща.
Събуждат се птици
в тишината подлуна
и към звука далечен
летят в тази нощ.
И любовта,
съхранена в недрата на душата,
възкръсва
и тъмнината е отвхвърлена.


Искаш да започнеш нова песен?
Почакай,
защото времето,
като в бездна,
изтича във себе си,
и предчувствията
отслабват в гръдта,
и недремеща
заспива съдбата,
и ми се струва-
жената шепти:
"Ела!"-
клетви любовни изрича
и целува с обич.

Искаш да започнеш нова песен?
Вече е късно,
да чуваме музиката,
която ни изгаряше с огън,
и на крилете
на слепените устни
до сутринтта
ние кратката нощ
прелитахме двамата,
и ни се струваше-
че продължава
на съня играта
и целият свят опиянен
е зад нашия прозорец.

Какво от това,
започни своята песен.
Опитай да върнеш
тези бели призраци
на нашите нощи,
и ще се отправи сърцето
в митичен път,
и пак ще рукне
засъхналият ручей.

Пей за това,
как ме
тази нощ изгори
с позабравен огън-
обещанието за любов.

Пей,
докато не омотае
смъртната мъгла
моята тъжна памет,
моите желания.