автор: Arty_Divine

(bloody roots remix)

Райдър-ванът спря плавно върху зелената трева, по чиито жилави листа блестяха първите росни капки. Слънцето тъкмо се надигаше иззад черната нощна завивка и протягаше сънливо "ръце", ала вятърът изглежда не се беше събудил още и повърхността на водата бе гладка като тепсия.
Малцина идваха в тази част на язовира, предпочитаха източната половина, където се вливаше реката и където служителите от станцията редовно хвърляха захранка. Там рибата кълвеше много по-силно - имаше костур, щука, в папратите се мяркаше и шаран. А и беше средата на седмицата.
Щом мотора загасна, от черният джип се измъкнаха двама мъже. Единият бе от типа хора, който местните наричаха "щастлив новобранец" - бе нисък и тантурест, подсвиркваше си мелодии от времето, когато Орлин Горанов имаше черна коса и Асен Гаргов все още пееше за любов на Лили Иванова. Но той бе също и от типа "ще хвана риба, каквото и да ми коства това". Беше въоръжен с въдици и стръв купени набързо от магазин за риболовни принадлежности в града. Беше сторил това под доволния поглед на продавача, един от онези погледи, които казваха: "отървах се от скъпия австрийски спининг и комплекта блесни за триста и петдесет долара". Опитния риболовец знаеше, че този човек не би могъл да улови друго освен кафяво водорасло.
Другият мъж бе пълна противоположност на първия. Бе малко по-висок, слаб, с изпито лице и кръвясали недоспали очи. Беше по-млад от него, но умората около очите му го състаряваше значително. Носеше протрити дънки и скъсани китайски кецове Reebok чиито окаляни вързанки се влачеха по земята. Имаше вид на човек, който е бил заставен да дойде тук пряко волята си и под някакъв претекст. Това може би щеше да впечатли някой ранобуден вестникопродавец в селото над язовира или шайка пийнали нехранимайковци в местната кръчма, ако не беше самата истина. "Младежа" не носеше нищо, но и тежестта на задника му като че ли го убиваше.
Ниският тантурест мъж натисна копчето на пластмасовата кутийка и централното заключване на колата изщрака. Джипът премигна щастливо и бибипна два пъти. Тогава двамата мъже се затътрузиха към тясната пътека, която щеше да ги отведе долу в ниското, до водата където щяха да заметнат въдиците си.
- Дърт педал. - измърмори младият мъж.
По-възрастният се направи, че не го е чул и продължи да върви с къси стъпки към водата. Лицето му бе ведро, огряно от усмивката на утрото, сякаш всичките му грижи бяха останали далече зад него, заключени зад дебелата бронирана врата на апартамента му в "Лозенец". Подсвиркваше си "черно и бяло" на Георги Христов, докато се спускаше по стръмната пътека надолу, използвайки чисто новият свръх-олекотен японски телескоп като гега.
- Кучи син. - продължи младокът. - Кога ще ми дадеш проклетите кинти?
Възрастният мъж спря и се ослуша, сякаш бе дочул някакъв странен шум в храстите.
- Може поне да опиташ да извлечеш удоволствие от риболова. - рече той без да се обръща назад. - Кажи ми Давид, кога за последно си се чувствал наистина добре?
- Винаги, когато не те виждам да се мотаеш наоколо.
Давид понечи да се изкиска, но това което започна отначало като гърлен смях се превърна впоследствие в спастична кашлица. След няколко минути младока се овладя.
- Ти обеща. Каза, че ще ми дадеш кинти, ако дойда.
Възрастния мъж внимателно остави риболовните принадлежности на земята и се изправи. Лицето му бе все тъй спокойно и усмивката не слизаше от лицето му. Той бръкна в джоба на панталоните си и извади оттам прегънати на две банкноти от петдесет лева, защипани с метална скоба и ги метна на земята пред краката на спътника си.
- Кога за последно съм те лъгал?
Младият мъж се наведе и прибра парите в джоба на дънките си.
- Аз бях дотук. - рече той. - Не се тревожи. Ще се прибера на стоп..., тате...
- Ако останеш с мен един час, ще получиш още толкова. - рече внезапно бащата. Усмивката му бе започнала да избледнява. - Помисли си добре. - рече той. - Ще можеш да се боцкаш на воля поне три месеца...
- Ти пък какво разбираш, изкуфял дъртак?
- Поне няма да ти се налага да разбиваш магазини и складове за известно време. - бащата изучаваше сина си с безучастен поглед. Една малка вена пулсираше предателски върху голямото му чело, ала синът му бе твърде зает с ровене по джобовите за да я забележи. - Е, какво решаваш?
Давид като че ли се разколеба. Докосна с ръка издатината на задния си джоб и за миг застина в тази поза. От носа му потече сопол. Той го избърса с пръст, след което го натика в устата си и разтегна една никотинова усмивка.
- А, какво би ми попречило да взема всичките ти пари, още сега?
Мъжът насреща не реагира.
"Господи, трябва да му покажа, че се страхувам от него. Той е дегенерат, но съвсем не е глупав. Боже мой, как говоря за сина си, Боже мой ... дай ми сили да изтърпя и това унижение..."
- Поне две неща. - каза той с ледено спокоен глас. - Първо, парите които ще ти дам не са в мен, а в къщи и второ, тази постъпка окончателно ще те лиши от месечната ти издръжка. - той впери поглед в него. Едно последно усилие, помисли си. - Наистина ли искаш това да се случи? - говореше бавно, като внимателно подбираше думите си, говореше така сякаш срещу него стоеше не порасналият му син, а малко момче, което държеше в ръцете си зареден пистолет.
Давид изцъка с език и затътри крака по склона. По пътя надолу настъпи една от връзките на кецовете си, препъна се и едва не цамбурна в язовира. Направи няколко бързи крачки преди да баща му да сграбчи ръкава на окъсаното му дънково яке.
- Пусни ме! - изрева Давид. - Пусни ме, шибан, дърт..." - той отблъсна ръцете на баща си и се тръшна на земята до дънера на едно дърво. - 'Дин час. Нито минутка повече.
- Дадено. - усмихна се баща му и се зае да оправя такъмите. Отне му пет минути преди да заметне въдицата. Плувката се изви параболично и цопна десетина метра пред върха на пръта като направи няколко концентрични кръга в тихата вода. Някъде зад тях засвириха щурчета и заквакаха жаби.
В далечината, в здрача примигна светлина.
- Давай риболовецо! - изграчи Давид и се закиска просташки. Беше измъкнал отнякъде малко шише водка и отпиваше едри глътки. - Нека тъпите рибоци разберат кой е шефа...
Отвъд димът, който се стелеше над водата в прикритието на върбовите клонки на отсрещния бряг пропя скорец и светлинката проблесна отново.
"Започва се." - помисли си бащата и започна бавно да навива кордата на макарата. Ръцете му леко се разтрепериха, когато извади плувката от водата и коленичи, за да смени стръвта. Но той така и не я смени. Нещо изсвистя във въздуха, на два метра от него и зад гърба му се чу стон. Полупразната бутилка падна на земята и се затъркаля по склона към водата. Една единствена въздишка се отрони от устата на сина му.
- Свърши. - промълви бащата.
Той захвърли настрани въдицата и се изправи с пуст поглед.

Няколко минути по-късно зад Райдър-ванът спря друга черна кола. От нея излязоха трима мъже и заслизаха надолу по стръмната пътека. Двама от тях отидоха до тялото и започнаха да го увиват в черен найлон. Третият мъж се приближи до бащата и го потупа по рамото.
- Знам, как се чувстваш. - рече стражарят. - Аз лично застрелях моя преди две години. Кучият син беше опрял кухненски нож в гърба на майка си. - той направи кратка пауза, докато прерови джобовете си за пакета с цигари. - Понякога дори ние не можем да реагираме навреме. Информацията тече бавно, а психолозите са гооо-оо-леми мърди.
Възрастният мъж вдигна глава и изненадано го погледна.
- Според теб сега реагирахте навреме, така ли?
Иззад завоя се чу шум от мотоциклет.
- Ще го впишем в рапорта като воден инцидент, но не вярвам да се притесняваш от този факт. - продължи мъжът, сякаш не бе чул нищо. - той всмука от цигарата и задържа дълго дъха си преди да го изпусне с шумна въздишка. - Погледни го от хубавата страна - спести много неприятности на семейството си. Дано имаш повече късмет с другите деца.
Бащата не отговори. Погледна за последно синът си и уморено се заизкачва нагоре. Отключи колата и седна зад волана.
- Вървете по дяволите! - извика той отгоре. После пъхна ключа и завъртя стартера. Райдър-Ванът бавно потегли към града.
Мъжете го гледаха докато не се скри зад дърветата. Бързо събраха въдиците и ги натикаха в багажника.
- Ще се справи. - каза единият от тях.