автор: skicnik

Не знам какво е ревност.
По мен винаги са тичали какви ли не моми. Да им се чудиш на акъла. Ма то нали съм си любвеобилен ... Все нещо се залепва .... Aimant. Интересна думичка . Френска, с извинение. Съдържателна. Означава магнит. Обичащ. Любовник. И всичко това на куп. Все се чудя има ли значение големината, ако във вълшебната пръчка няма магия? Ха ха ха, всички знаем отговора ... Та как да откажеш? Като ти се усмихне и се позагледа в очите ти. Уфффффффф, и като потече тази ми ти любов. Ееееех, животът е хубав.
До вчера ...
Видях ги точно като се разделяха. Той я целуна, тя се усмихна като зората, махна му и тръгна ..... за да се сблъска с мен. А аз вървя на каишката на Мадам Ла Директрис. Рамо до рамо. Секунда време. Миг. Изстинах и после пламнах. За първи път съжалих, че живея в това време. Видях само очите му, нейната уплаха и пролуката, през която минава сабята ми. Отворения гръден кош и прохода към отвъдното. Яростта ми мина през него .... и запали целия свят.
- Qu'est-ce qui se passe? Est-ce que tout est normal ???
Горката Мадам Ла Директрис, какво ли знае тя за огъня на ада?
Движенията ми са отработени, хиляди пъти, ден след ден. Избърсваш сабята от кръвта. Елегантно я прибираш в ножницата. Молиш небесата да посрещнат благосклонно духа на врага ти. Продължаваш напред. Отново има мир в поднебесната.
Време е да я погледна отново в очите.