автор: maxx

"God is a DJ"


Извинявам се, че не мога да предам картината и чувствата от впечатленията си точно така, както те се случиха и са запаметени в съзнанието ми. Причината за това е, че не мога да се изразявам добре на вашия език. Налага се да опиша всичко по един ограничен за мен начин - езикът на думите, който се говори от вас хората! За нас те вече са просто красив паметник от далечното миналото. Затова ще опитам да пресъздам случилото се през погледа на човека, дотолкова, доколкото неговите възможности за асимилиране на действителността му позволяват и доколкото измислените от него думи позволяват на мен да разгърна своето виждане за действителността на вашата планета.

Θ Θ Θ

Сега знам какво видя той, когато ме погледна с очите си. В мислите му попадна образа на себеподобно от неопределим пол. "Ама..това какво прави тук? Какво е?" - бяха първите му мисли - - бяха първите му думи - "Защо прави така? Какво…? Защо ме гледа в очите…? Трябва да направя нещо? Това е психопат...! Kолко спокойно лице!? ... Tя ще откачи ако го види! ... Дано не влезе! ... Да го ударя? Какво искаш?" - - извика сдържайки в себе си eдна чужда и далечна за мен болка. В този момент разбрах, какво изпитва човек, когато се почувства застрашен. Как се държи, когато в гърдите му напира несдържанa неприязън. Научих, че срещата на двама непознати, при необичайни обстоятелства, може да предизвика у тях екстремно враждебни намерения. Това бе точно толкова ново, колкото и старо, отдавна забравено усещане за мен. Това бе моят първи контакт с човеци.
Всички движения на тялото ми, както и липсата на подобаващи такива му правеха двузначно впечатление и го объркваха. Негативната му реакция се усилваше с всяка изминала земна секунда и всяка една негова несигурна представа за създалата се ситуация. Агресивността и страхът в мислите, които прочетох в главата му, нарастваха.
"Няма мимики…чертите по лицето не показват нищо…погледът е напълно празен…той е като нарисуван…не примигва...не си отваря устата…дори няма признаци на дишане…като че ли е откраднал това тяло." - уплашено констатираше човекът своите впечатления и ги записваше в главата си подобно на грамофонна лента.
След тези негови мисли осъзнах, че не съм изследвал и опознал достатъчно добре психиката на човеците и се бях появил съвсем нетактично в напълно непозната къща.
След като току що се бях запознал с човешката студенина отблизо, си спомних ефекта предизвикван у някой изражения у лицата на хора, които бях видял малко преди срещата си с този индивид. Това бе в едно друго, на разстояние няколко хиляди земни години време от сегашното. Време, в което изследвах развитието на тогавашните обитатели на земята.
Сега се опитвах да имитирам пред човека запаметените, най-адекватно интерпретирани от мен спрямо ситуацията мимики от всичките лица, които бях изследвал. Използвах това като оръжие срещу него. Усмихнах се и склоних глава благоговеещо. Бързо разпознах негативната реакция, която усещах в очите му, и която всеки момент щеше да избухне под някаква форма, затова побързах да стопя леда в неговия поглед. На въпроса - "Какво си ти? Какво искаш?" - не отговорих адекватно и подобаващо според неговите очаквания, а просто се опитах да установя телепатична връзка. Успокоих го, но той не разбра, че ефектът бе следствие от телепатичните мисли, с които комуникирахме. Това разбира се не бе достатъчно, да го успокои, защото той искаше да получи нормален, човешки отговор под формата на думи и съответстващата адекватна мимика. Той очакваше да види една стереотипна маска, която с годините бе изградил в съзнанието си, която бе свикнал да вижда ежедневно у другите хора.
Приспособих се бързо към създалата се ситуация и заиграх ролята на човек - Човекът се поуспокои и попита - - отговорих със спокоен тон. Той много се учуди, но нямаше време да ми отговори, защото бе прекъснат от силен трясък. Това, което той не видя, бе жена хвърляща се бясно срещу затворен прозорец.
Само след минутка мъжът й я успокояваше и я обсипваше с куп лъжливи думи. Опита се да й втълпи, че получава халюцинации.
Дни след това тя вече разказваше на всички, в опит да докаже сама на себе си, че не е луда. Имаше нужда да го произнесе на глас, за да чуе собствените си думи и да им повярва. Трябваше да ги превърне в истина -

Случилото се бе просто разместване на материя във времето. Понякога, когато влизам в друго време, на мястото, където се появявам, обекти или части от подвижната материя на две близки времена се препокриват, при което се получава нещо като сгъване на времето, и части от реалната материя на тези времена се появява едновременно в две триизмерни картини. Тогава люлеещите се клони на дърво биха изглеждали така, като че ли вибрират, вървящ човек би се срещнал със самия себе си от миналото, при което и двамата биха могли да се погледнат един друг. Другият възможен ефект е получаването на дупка във времето. Тогава определени обекти биха попаднали - и биха се почувствали за известно време в нещо като времева безтегловност, биха се движили като по инерция във времето, докато то, за всички останали, би било замразено. В този случай при жената се бе получило препокриване.
От проведения разговор с човека, по-късно разбрах как мъжете и жените на тази планета се грижат старателно за външния си вид, за облеклото, приемат това като индиректен начин за изразяване на вътрешните си състояния и как взаимно се ухажват, за да предизвикат интерес у обекта на привличане. Той ми обясни за вашите маниери, за маските, които слагате, за стратегията при масовото обучение, за трудно преодолимата страст към материята. От думите му разбрах за делата ви и за това колко бавно тече времето при вас. Как посредством второстепенни методи постигате цели, които, от наша гледна точка са даденост на всички обитатели на вселената.
Преди да тръгна обратно към своята родина, исках да се срещна и с новите представители на вашата цивилизация. Минах покрай една площадка, където срещнах купища прииждащи деца. Там стоеше едно две годишно дете. Малкият се притесняваше, защото приятелят му закъсняваше за срещата. Беше смутен и леко ядосан от несериозното му отношение. Това бе един нов човек в едно ново тяло. Борещ се със сетивата, с болката и страха, искаше да свикне с ограничението на тези нови потискащи граници, стремеше се да ги преодолее и да научи отново това, което бе забравил. Аз се приближих, погледнах го в очите отблизо и видях едно чисто и освободено от излишни вредни мисли съзнание. Досега не бях усещал такава близост при нито една от срещите си с хората на земята.
Всичките си впечатления и случки разказах и на най-близкото по душа създание, когато се прибирах отново на едно място, подобно на това, което Вие наричате собствен дом.










Θ Θ Θ

Превъплатих се отново в тялото, което бях направил за предишното си посещение, но този път създадох едно и за моя верен спътник. За него копирах тяло от женски пол, по подобие на жената, която бях изплашил. Така й се извинявах по собствен начин.
Още с тръпките от първата вдишана болка, рецепторите на тялото ми припомниха какво е отново да усетиш съприкосновение с околния свят. Какво е да тече топла кръв във вените, да пулсира отново живот в гърдите. Какво е да докосваш и да бъдеш докосван. Сега разбрах какво е да дадеш обем и граници на доскоро необятното, какво е да виждаш триизмерно, да изненадваш, да бъдеш изненадан, да придаваш облик и изразност на чувствата си с мимики, с говор и движения, да бъдеш произведение на изкуството, като изящна картина със звук, простираща се във времето. Това бе едно друго, забравено измерение за нашите вечно реещи се души. Да чувствам отново дълбоко със сърцето си - щях да постигна с времето.
Бях толкова развълнуван, че веднага подредих впечатленията си в малък стих. На вашия език бих предал смисъла със следното, сравнително най-близко описание:

Живот?....Какво е?
Трансформация....в транс
Съвокупление.....................до болка
Транспозиция...................нова термо-любов

Можем да останем тук, колкото пожелаем. Това ще бъде нашата осъществена мечта за ваканция в нова любов. Но тя не трябва да бъде толкова дълга, че да започнем да забравяме старите си навици и постигнатото. Може би 150 или повече земни години или докато човешките тела не ни изоставят. Но това зависи най-вече и изцяло от хората, от това дали ще ни предоставят възможността да живеем с тях в хармония и разбиране.