автор: sljapata

(на баба ми )

Потъвам в твоите очи
за първи път
в тях себе си видях…

Уви!
...не зимата е в моите коси...
...не слънцето прегаря моите очи...
Ръцете ми ръцете ти докосват
и спомнят колко нощи те
будували са,
топлили са
детското сърце.

Ще минат много снежни бури,
а може би и огнени лета
преди в очите ми да се огледа
една такава
мъничка душа,
каквато в теб сега се взира
и моли:
"Ти, не тръгвай още! Не сега.
Не искам тази нощ да съм сама,
че вън бушува страшна зима,
а нямам ключ за външната врата -
кой ще залости злия звяр
стаил се тихичко в студа?"

Не чуваш думите ми.
Тръгваш.
Отнасяш тайната на край света.
Оставяш ми една надежда…
и молитва:
на твойто място някой ден да седна
намерила ключа
очите да опазя,
на онзи,
който в мене се огледа.