автор: dara33

Безкрайно мъничка съм в таз Вселена.
Сред хилядите, милиарди светове.
В душата ми са огнени стихий.
Очите ми са бездна, океани...

Страхувам се от злобата на хората.
Жигосваща безпардонно невинните,
които заслепени в добротата си
не виждат колко са ранени...

Навярно ги крепи надеждата,
че утре по-добро ще грейне.
Крепи ги верата във нещо,
което скрито е в сърцата.

И ние всички...мъничките хора,
струим като безкраен водопад.
Звезди сред милиарди други,
искрящи в уникална светлина.

Безкрайно мъничка съм в таз Вселена.
Голяма в свойте светове...
И нося в себе си Вселена
небе, звезди и водопади.