Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kasablanka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13677

Онлайн са:
Анонимни: 42
ХуЛитери: 2
Всичко: 44

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Drugiyat

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2017 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
21 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДни като вечности
раздел: Избрано поезия
автор: meiia

Зная, може да се остарява с дни.
Но с подмладяването не е лесно.
Преди съня, безсънни, сме едни,
а други след събуждането в честност.
Напусне ли ни ироничният Морфей,
се будим сред полето на живота.
В истини. И, ако искаш, ги живей,
ако не искаш, те изпяват като нота.
А с дни се остарява, наведнъж,
когато на смъртта от теб й писне.
И ти припомня, че животът изведнъж
ще си отиде като някаква неистина.
Като приятелство, което се руши,
подобно сграда надживяла смисъла.
Знам, може да се остарява с дни,
ако смъртта на себе си те е орисала.
Ако заради нея сме платили дълг,
с една любов, на обич ненаучени.
От страх, скрит в кожата на вълк,
или в очи на гладни и самотни кучета.
И, ако дните като грозде натежат,
че пак земята своя сок да чувства,
ще искам с младост да се издължат.
Миг поне, живот, да те почувствам.


Публикувано от Angela на 13.09.2006 @ 21:00:21 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   meiia

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Пред портрета на Левски
автор: arhiloh
480 четения | оценка 5

показвания 9172
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Дни като вечности" | Вход | 7 коментара (17 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Дни като вечности
от homunculus на 13.09.2006 @ 21:24:25
(Профил | Изпрати бележка) http://fact.bgland.net/news/DISHEV.html
Извинявай, но свят ми се зави, представяйки си какво ще се роди, когато го почувстваш, четейки сътвореното от сегашното "безчувствие". :)))


Re: Дни като вечности
от jonkata на 13.09.2006 @ 22:36:11
(Профил | Изпрати бележка) http://littlejody.wordpress.com/
Много истини и много преживяни дни - вечност
разпознах, а и ми хареса начинът, по който
си ги изказала.
Случвало ли ти се е да ти се издължават с младост?
Поздрав!


Re: Дни като вечности
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 14.09.2006 @ 07:09:43
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
... И ти припомня, че животът изведнъж
ще си отиде като някаква неистина...
_____________________

Не точно изведнъж. Първо ще си свършим работата, после ще си платим дълговете. После ще си изпием водката... Хубаво е да сме достатъчно зрели, да успеем да се оттървем от онзи страх - от живота и от смъртта. Младостта е просто един подарък. Дано всеки е успял да му се порадва навреме.


Re: Дни като вечности
от angar на 14.09.2006 @ 17:45:43
(Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg
Много философски го даваш, Мея!

Напуснал те е ироничният Морфей,
и моментално философският Мойсей
до теб в леглото, вместо него, се е вмъкнал!

Сама трябва да се поучиш от философията си - и вместо да чакаш идващите дни да ти се издължават с кратка младост, в момента да живееш като млада!


Re: Дни като вечности
от Marta на 15.09.2006 @ 13:16:01
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
искам да ти напиша нещо, много неща всъщност, но си мисля, че не е нужно

само това

АКО БОГ МИ ДАРИ ПАРЧЕНЦЕ ЖИВОТ


Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и
ми подари парченце живот, може би нямаше да
кажа всичко, за което си мисля сега…
Ще оценявам нещата не по стойността им, а по
съдържанието.
Ще мечтая много.
Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне
на очите отнема светлината за 60 секунди.
Ще бягам, щом другите чакат.
Ще слушам, щом другите говорят.
И ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.
Ако Бог ми даде парченце живот…
Ще нарисувам една картина.
С цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на
Серат.
Тя ще е като серенада, възпяваща луната.
С мойте сълзи ще полея розите в градината,
за да усетя болка от бодлите им и нежност
от листенцата.
Ако Бог ми подари парченце живот…
На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал.
Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не
искат да се влюбят, защото били стари.
На старците ще обясня, че смъртта не идва със
старостта, а със забравата.
На децата ще им дам крила, но ще оставя сами
да се научат да летят.
А на жените… ще им призная, че цял живот
съм ги обожавал.
Ако Бог ми подари парченце живот…
Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на
слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си.
и цялата си злоба ще я извадя върху
късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.
Научих твърде много от вас, хората до мен.
Разбрах, че всеки иска да живее на върха на
планината, без да си дава сметка, че щастието
е по пътя към върха.
Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в
беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не
обратното.
Научих толкова много от вас, хората до мен.
Но всичко ще потъне в забрава и ще погине,
когато ме затворите в куфара…
Тогава аз наистина ще започна да умирам.
Приятели, дано не ви тежа като верига!
Не чакам отговор от вас. Не ми пишете!
Не ме търсете!
Искам само да чуете сега словата ми.
И да почувствате, че нещо се променя.
Г.Г.Маркес

(всичко е казано преди нас ;)


Re: Дни като вечности
от nironi (nironi@dir.bg) на 09.12.2006 @ 23:16:51
(Профил | Изпрати бележка)
"А с дни се остарява, наведнъж,когато на смъртта от теб й писне"-м-да,и тя си има своите предпочитания-зловещо готин стих!


Re: Дни като вечности
от secret_rose на 04.11.2011 @ 10:12:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
и мигове като вечност...