автор: gudata

Лъчезарното есенно слънце хранеше последните пожълтели илюзии, а вятърът безкомпромисно ги отнасяше...
Едно прегладняло врабче се спусна към най-ниския клон на ореха и с трепетна надежда погледна надолу към контейнера, който в този драматичен момент олицетворяваше органично-вегетативните пориви и въжделения на голяма част от нацията. Но затвореният тежък капак напълни очите на врабчето с меланхолия и то потрепваше нервно с крилца, за да разсее някакси тревожното и гладно очакване.Една каручка спря при контейнера и двама бродяги се нахвърлиха на боклука окрилени от същите пориви на надежда...Магарето задъвка мазен вестник, в който националната статистика отчиташе колосални стопански постижения и престижни резултати.Магарето преживяше безплатния обяд от демагогия и апатично си правеше вятър с ушите, анализирайки, че това е повече от нищо.Бродягите намериха традиционния джакпот, нахвърляха го в каручката и вдъхновени подкараха някакъв самобитен гьобек шансон придружен от харизматично щракане с пръсти и монотонно клатене на глави.Това народопсихологията тълкуваше като израз на просперитет и благоденствие.Бродягите преместиха каручката към другия контейнер,а вятърът развяваше раздраните им ризи тържествено като знамена на демокрацията.Врабчето надникна в контейнера но не видя нищо за ядене. Надеждата му бе обърната към следващия контейнер, но тревожните му мисли го терзаеха дали пълнейки цялата си гушка преди не стана причина за икономическата и продоволствена криза?Сега имаше изобилна храна само за блянове и въображение, но тук и там чуваше разкази за места,където контейнерите пращяли от изобилие.... но за да отиде там трябваше да пее като славей, а то не можеше, или да мие чинии, а нямаше ръце, или да прави стрийптийз, а не искаше....
Явно всичките му прагматични пориви започваха и свършваха около контейнера, но оскъдното му съдържание вече будеше тревога...
Врабчето неистово ококори очи: "Това не е ли мираж?" попита се то не вярващо в истинността на видението. До контейнера като усмивка върху асфалта стоеше една купчинка от магарешки фашкии, пълни със семенца и зрънца от разни места...Врабчето кацна върху тях и започна енергично да ги рови.Всеки атом от тялото му неистово ликуваше. То разперваше крилца, за да скрие с тях от своите побратими това уникално гастрономическо изобилие.След това то се оттегли на ореховия клон и в самодоволно блаженство пренебрежително гледаше как неговите побратими се боричкат за остатъците от неговия пир...
А далеч оттук в Стокхолм в нобеловия комитет се получи предложение - министър- председателят да стане нобелов лауреат за особени заслуги в развитието на кръговрата на веществата...