от "Далечно привличане"
Валнувам се от хорските неволи
от многото нещастия край мен
и страдам,от сърце се моля
денят на всички да е променен.
Увлечена във своята тревога
раздавах свойта доброта
единствено сяс себе си бях строга
изпадах в свойта самота.
Не тярсех чуждата отплата,
а само радостни сълзи,
но ето,че и аз самата
изгубих своите мечти.
Простете,но дошло е време
да трагнете по своя път
и нека всеки да поеме
живота си,дори грехът.
А аз ще търся уморена
най сетне своята съдба
и колкото да съм сломена
лъчът ще хвана,светлина.