автор: Sladkata_Rosi

Жена съм. Бях ли твоя болка?
Или във сънищата ти ме изигра.
Лудувах и живях, поисках много.
Надбягвах се със вятъра в нощта.

Сълза съм. Плачеш ли ме още
или ме криеш в чуждите очи?
Възглавницата твоя аз съм нощем.
Забивай в мене зъби и мълчи!

Живот съм. Пак ли ме изгуби?
Крещиш от болка в своето легло.
Гневливо ме поглеждаш. Май се влюби
във птичката с разтурено гнездо.

Игра съм. Палиш ли се, скъпи?
Или ти доскуча от нейният рефрен?
Не се оплаквай, сам пристъпи
към нейната жестокост и към мен.

Стрела съм. Как да те догоня,
като не виждам път към теб?
Усмихвам се през твоята ирония -
слепец си ти за мен, слепец...

Мълва съм. Тя ще те настигне.
Не ме очаквай буден през нощта.
За тебе всяко утро ще е минало...
Сама съм вече. Толкова сама!