автор: Wild

Каталина беше вече пет дни в училище. Откъдето и да минеше, някой я потупваше по рамото, наричаше я „Беля" и и се представяше. По време на обяд не стоеше сама на малката масичка най-в ъгъла, както преди. Все се намираше някой доброволец, а понякога и по няколко, който да седне до нея и да я заприказва. Това и доставяше неминуемо удоволствие.
Познаваше най- забавните в училище, говореше с най-известните, беше приятелка с най-милите, разсмиваха я най-лудите. Хулио беше единственият и истински приятел. Тя го чувстваше толкова близък, че не чувстваше длъжна да скрива мислите си пред него. Той я разбираше, подкрепяше я. И въпреки всичко винаги изказваше своето мнение по въпроса.
Хулио практически бе точно толкова голям , колкото Каталина. Бяха родени на една и съща дата, само че момчето се бе появило на този свят два часа по-рано. Понякога, когато се разхождаха по улиците на селото, ги взимаха за близнаци. Тя с нейната дълга червена коса, той с неговите щръкнали тицианови кичури. Тя с нейното чипо носле, той с негово остро. Тя нямаше нито една луничка, той-също. Кожата и на двамата беше бяла, светла, точно като кисело мляко. И двамата бяха слаби, жилави и пъргави. Но докато от Каталина лъхаше спокойствие и кроткост (колкото и рядко тя да доказваше тази си същност), Хулио изглеждаше точно какъвто си беше- невероятен бунтар. Мислеха еднакво, често довършваха един друг изреченията си. Помагаха си в нужда и бяха много повече от приятели. Те бяха най-добри приятели.
Всъщност много хора твърдят, че биха сторили всичко за най-добрия си приятел. Биха отишли в ада заради него. Биха се били с цяла група малчугани. Биха убили, биха потвърдили, биха умрели.... Но всеки човек е малко или повече егоист. И на въпроса „Бихте ли прикрили най-добрия си приятел, ако по този начин обвинят вас?" Хулио е един от малкото, който би казал „Вече го сторих, пак бих го направил".