автор: sradev

Чук на Вампирки - 4

Едва юнака напустна масата и го спря един просяк:
- Вземи, вземи си милостиня!

- Ти не просиш?

- Прося, разбира се. Прося като давам милостиня. Ето ти едно петаче. Като се зарадваш на неочакваното петаче и ще ми благодариш от сърце.

- Значи просиш благодарност? И какво още просиш?

- Всичко. Аз съм професионален просяк. Имам докторат по физиология на просията и тенекиен медал от Дружеството за защита на политиците. Ето ти една хартийка да напишеш на нея любовен стих.

- Благодаря, не ми е до стихове днес.

- Рано е да ми благодариш. Първо ще трябва да я загубиш, после да ти дойде ищаха, после да се прокълнеш, че си я загубил, после да ме прокълнеш, че съм ти я дал предварително, после ядосан да заспиш, после да се събудиш с мисълта, че Тя не го заслужава, после да намериш хартийката... и точно в този момент да сетиш какво сега ти казвам - Ти стиха запиши, пък после от друга проси с него любов. И точно като го дадеш на другата ще си ми благодарен.

- И любов ли умееш да си изпросиш?

- И любов и лобут и лакардия и локум и лъжа и ластици...

- Та искаш да кажеш, че Краля на Масата си проси слушатели. А аз съм просил съвет и като не го получих се фръцнах и напустнах масата?

- Никой не проси чужд съвет. Ако беше получил своя днешен съвет "Набучи я на трепетликов кол, насечи я на парчета, изгори я, пепелта сипи във вулкан..." Но ти не го получи. И си прибра обратно милостинята. Я сега ми върни петачето.

- Ето ти го. То е само едно петаче.

- Видя ли сега! Загубата на петачето е по-слаба от радостта на намирането му. А връщането на петачето е по-сладко за мен от твоето благодаря.

- Значи двамата сме на кяр. Как така?

- Ето го изкуството на просията: даваш благородство на простаците, любов на прокиснатите, благодариш на неблагодарните...

- Искаш да кажеш, че съм прокиснат неблагодарен простак?

- В никакъв случай! Как може един заслепително влюбен юнак да бъде простак! Любовта облагородява, възвишава, пречиства. Хайде върви си по пътя, че петачето ми е само едно, а се задава следващият от който ще прося.

- Как така ще раздаваш на някакви си никакви петачетата, които си изпросил от мене, - разгневи се не на шега Юнака, Я да си ми върнеш петачето дето ти го дадох преди малко!

В този момент юнака се събуди - беше задрямал на масата. "Ех, все пак жалко за петачето", помисли си той. "В същност в кяр съм с хартийката. Хм, къде ли съм я потурчил?"

220806
Славян