автор: POHuH

Тишина и хладен полъх на вятъра. По тези земи утрото винаги настъпваше бавно и продължително. Малко по малко денят напредваше и слънцето се бе качило вече високо на хоризонта. Тогава изведнъж притъмня, блесна светкавица, удари гръм и горе на скалистия хълм се чу как падна нещо.
Малкото момченце, което както винаги, никога не ходеше на училище, а се шляеше по баирите, бе успяло да се скрие от светкавицата в един процеп на скалата. Е, верно страхът си личеше по лицето му - сега вече с цвят на восъчно жълто (или както казват понякога бабите "пребледня като платно"). Макар и уплашено, момчето бе успяло да види това което падна и вече кроеше своите планове как да отиде да го вземе. Дъжд не валеше, но беше много мрачно и студено - плътните тъмно сивкавосини облаци така бяха закрили слънцето, че все едно бе станало нощ. И тогава изведнъж дойде смелоста. Момчето я почувства, как изпълва кръвта му, жилите му затрептяха в непоколебивмоста на безстрашен воин - очите му пламнаха с искрите на храброста. Момчето, чието име аз не знам, а мисля че навярно и никой друг не го знае, успя да измине петнадесетината крачки до мястото където бе паднало нещото. Както и предполагаше - това нещо бе самурайски меч, от ония оригиналните, които струват между 6 и 10 хил. евро. Издърпа го от ножницата, но с типичната за него непохватност си поряза пръста. Капката кръв, която падна на земята засъхна невероятно бързо. В същия миг от там се показа една гъба пънчушка., набъбваща бързо и неудържимо. Щом спря да расте, момчето се наведе, откъсна я и като отчупи крехкото пънче с изненада видя че в него бе навита някаква малка бележцица. Толкова тънка и финна хартия то не бе нито виждало, нито докосвало някога през живота си. Обаче досети се и леко смръщи вежди, да не можеше да чете - нали никога не бе ходило на училище. И сякаш за утеха сръба останалата част от гъбата. Но пък на мене ми беше толкова интересно че от любопитство даже, надникнах из зад рамото на момчето и прочетах какво пишеше в бележката. Там пишеше три неща: "Който изяде тази гъба или част от нея, ще стане безсмъртен, но няма да може да обича, нито пък него някой ще го обича", "Ако с този меч, разсечеш вятъра, ще бъдеш храбър и победим воин", а най-отдолу с малко по плътни букви бе написано: "Никога не замахвай с меча срещу слънцето". И какво стана сега, ние знаем какво пише на бележката и какво ще стане от тук на сетне, а то не знае, то дори яде от пънчушката...може би вече да е безсмъртно. Момчето погледна надолу към мястото от където бе изтръгнало гъбата и видя че от дупчицата се показваше малка тънка връвчица. Невероятно, но надолу дупчицата бе толкова огромна и страшна, че ставаше като пропаст, на дъното на която имаше вода и всичко там долу бе осветено в жълто червена светлина. То понечи да издърпа връвчицата, ала стана по скоро обратното - тя издърпа него. И докато се усети, какво, що - вече бе цамбурнало долу във водата....
А какво се е случило по нататъка ли? Изчакай до утре и ще разбереш.