автор: chefo_fr

Живея на най-горния етаж. Да си го кажем направо – на тавана. Иначе се явява мансарда, или нещо от рода, но както казва една приятелка, цялото е колкото една баня. Звезди си нямам, не за друго, просто в София не се стъмва.
За сметка на това, имам една комшийка, която или не може да спи на тъмно, или работи нощна смяна, и си забравя лампата да свети, като излиза. Освен лампата си забравя и прозореца отворен, и котката си забравя, въобще – няма да се учудя, ако някоя вечер й видя главата забравена на перваза. Аз имам две прозорчета, които гледат към нейния малко така под ъгъл, и едно прозорче в банята. Оставям го отворено да влиза въздух. Особено нощно време.
Тая нощ се събудих от мяукане. Това добре, ставало е и друг път, но не и в мойта къща, още по-малко в банята ми. Брех, мама му стара, мяучи тая котка, трополи, най-вероятно ми осира сапуна и тоалетната хартия, но като ме е страх да отворя вратата на банята! Може да ми се нахвърли! Не че ще ми направи нещо, но е странно. Аз - гол, сънен - и отварям вратата на котката, която тропа от банята! – Добър вечер, да ти налея едно? Не ме гледай тъпо, имам малко копърка в хладилника, имам лед за водката… Остава да я сложа да легне до мен, съвсем да вляза в устата на комшиите. И после защо сменям постоянно квартири… Щото все си лягам с едни такива… дето не трябва, ето защо. Както и да го мисля, тая не си я пускам в леглото, даже и вратата не искам да й отварям. По някое време обаче ще ми се приходи в тоалетната. Като знам, че не мога да вляза, съвсем веднага ще ми се приходи, но не е само в това въпросът. Аз трябва и да се изкъпя утре, или сапуна поне да си взема от банята… Не мога да накрам котката да се скрие в кофата, да зажуми и аз набързо да си грабна сапуна, пък ако мога през това време и да се изкъпя. Въобще тая баня искам да си я ползвам, платил съм за нея, не някакви си комшийски котки да ми се разполагат вътре. Навивам се аз така, окуражавам се, но като знам, че ако отворя вратата, тая може съвсем да ми завземе жилището, почвам да се изприщвам. Не мога да го мисля до сутринта, трябва да спя все пак, а и животното все повече побеснява от другия край на вратата. Ами ако е някой голям котарак! Мокър и зъл… И как блъска по вратата, ще я изкърти още малко. Страх не страх, събирам смелост и отивам да подпирам вратата, да не се отвори от тия напъни. Ей-и, това ще да е голямо колкото тоалетната чиния, барабар със сифона! С какво го храни тая съседка… Да ходя сега до нея за помощ, не е работа, а ако трябва тепърва да се обличам, по-добре направо да сляза до денонощния да си купя пушка…
Но за пушка пари нямам, така че… мечка страх, мен с нож и чук, по-малко ме е страх. Въоръжен, смел и гол най-вече, решавам да се бия. Героично. Вече виждам утрешните заглавия: „Млад гладиатор убива лъв в банята”… Не, ама аз съвсем избудалях от една котка. Накрая като я хвана за опашката и ще я засиля у комшийката, да знае друг път къде да си пласира добитъка! Три през нощта е и на мен ми писна. В кратко двоумение, сега ще я коля ли, или ще я мятам навън тая котка, направо отварям вратата…
А вътре… Тишина. Няма никой. Те, хлебарките ги няма, аз търся котка. Абе тая през канала ли е изтекла, или аз нещо не съм в ред?! Кви са тия криминалета, кво пих снощи?! Докато аз така се късам от догадки, чувам как отгоре керемидите пукат. – Е, ся ти ебах майката! Тоя път излизам и те погвам по покрива, та ако ще да се прочуя… Отварям с трясък прозореца, готов да коля и беся наред, така и така съм се разсънил. Отвън керемидите продължават да пукат и докато се усетя в коя ръка ми е ножа, комшийката, увита с блестяща копринена наметка (като от тюлено перде) пъргаво слиза по керемидите и се намушва у тях си. Само бялото й бедро остана да свети до комина наместо луна…
Е, тая ме закла! Седя аз гол на прозореца с нож и чук в ръцете и не се сещам, чука ли да си тегля, или ножа…