автор: miglena

Карминена клетва по решетка от паунови пера
виси
бездиханно пареща от неизплакана сол
и неродени лъчи.
Врязана в лумнал от грехопадения иконостас
молитва
за безиконност с чернодимен стон нарежда:
„Кажи Ох......х.....х....х"
в полусянката между екстаз и треските на трон,
рухнал
в нозете на русалка с орисия на принцеса, отвлечена
и заточена
от сляп пират със златен кръст за очна превръзка
на остров
без брегове, населен с твари без копнежи и сърца.
Те живеели
от птичи песни, с премени от паяжини и пиели
лунна кръв.
Прокълнати били да не могат да споделят нищо, дори
своята самота …
Можели само с мисъл да притежават всяка прелест,
на мига.
Умеели еднакво добре да печелят и да губят в игри
с божествата.
Но никога нямало да узнаят сладостта на пожелано
в усмивка
на влюбено момиче „Добро утро" на разсъмване след
нощ
ръка в ръка, дъх до дъх, мигли до многоточие, във взрив
от полудели междуметия
сред звездонадвишаващи по брой и сияй целувки
навсякъде:
Боже, ( без да прощаваш, че се споменава името ти -
не е напразно )
дори и там, където млечният път е глуха, задънена
уличка,
а смъртта неклетвено още повече съединява, о, да, това е
границата
на ежедневието, което без милост разединява …
И през тази
бариера премине ли принцесата, ще бъде нощем жена,
а денем
русалка, фея и актриса в ролята на островитянка или
светица.
Един ден смелостта ще й достигне да погледне отвъд
кръста,
в слепите очи на пирата ... и да разпознае истините
от заблудите.
Тогава никой и нищо не ще може да я уплаши
и нейният лъч
ще се роди в образа на дете от една паунова сълза …