Пустиня в сричките.
Навярно
голотата се страхува
да ми подскаже
траектории.
Наоколо небе,
небе,
небе...
и дълъг път през устните ти...
Свод от имена -
жена -
от намеренията ми
по-гладка
и по-цяла
от натрошеното стакато
на сърцето ми.
Бих искал
да разсъблека
мелодията ти
до видимост
и да изтананикам тялото ти
със едничка дума.