автор: moeto

аз искам да бъда твоята мила
аз искам да бъда твоята сила
свежият вятър
хлябът насъщен
небето над тебе летящо

и ако сбъркаш посоката
ще се хвърля пътечка в краката ти

ти по нея смело върви

ако жаден се измориш
в ручей за теб ще се превърна
ела
наклони се
пий

ако искаш да си починеш
след тежка и бурна нощ
все едно в планини или тъмни гори
ще се изправя като дим над твоето ложе
ще избухна с топло цвете от огън
за да ме видиш

във всичко
което ти е мило
ще се превърна
и щом сутрин доближиш до прозореца
във всичко да ме разпознаваш

това съм аз
влезла в двубой
с цял отряд сухи тревички
превърнах се в лютиче край плета
за да ме пожалиш с поглед

това съм аз
превърнах се в птица
сладкопойна чучулига
чудни песни ти пращам към края на деня
само за да ме чуеш

това съм аз
в песните на славея
в разтворените листа
на цветята росата
това съм аз

това съм аз
облаците на двора

добре ли ти е
значи съм близо
над теб моя любов

познах те от многото
неразделни са нашите пътища
разбираш ли ме
мой човек

където и да си
мен ще срещаш
рано или късно ще ме забележиш
и завинаги ще си влюбен в мен




ЧЕЛОВЕКУ В ПУТИ

Я хочу быть твоею милой.
Я хочу быть твоею силой,
свежим ветром,
насущным хлебом,
над тобою летящим небом.

Если ты собьешься с дороги,
брошусь тропкой тебе под ноги
без оглядки иди по ней.

Если ты устанешь от жажды,
я ручьем обернусь однажды,-
подойди, наклонись, испей.

Если ты отдохнуть захочешь
посредине кромешной ночи,
все равно -
в горах ли, в лесах ли,-
встану дымом над кровлей сакли,
вспыхну теплым цветком огня,
чтобы ты увидал меня.

Всем, что любо тебе на свете,
обернуться готова я.
Подойди к окну на рассвете
и во всем угадай меня.

Это я, вступив в поединок
с целым войском сухих травинок,
встала лютиком у плетня,
чтобы ты пожалел меня.

Это я обернулась птицей,
переливчатою синицей,
и пою у истока дня,
чтобы ты услыхал меня.

Это я в оборотном свисте
соловья.
Распустились листья,
в лепестках - роса.
Это - я.

Это - я.
Облака над садом...
Хорошо тебе?
Значит, рядом,
над тобою - любовь моя!

Я узнала тебя из многих,
нераздельны наши дороги,
понимаешь, мой человек?
Где б ты ни был, меня ты встретишь
все равно ты меня заметишь
и полюбишь меня навек.

1939