на К.Ш.
В живота ми дойде след моя повик.
Две сключени в молитва длани.
Душа-изстрадала частица от тежката си карма,
сърце пресъхнало от болка и молещо пощада.
И ти дойде.
За изкупление или награда...?
Единствен Той отговора знае.
Пореден шанс за щастие ни даде.
С любов събра ни в живота аден.
И рече Той:Аз и Ти да станем Ние.
И тръгнахме в живота Ние
преследвани от спомени и минали любови.
Ти в мене търсеше частицата от нея,
Аз сравнявах те с по-добрата в него.
И миналото между нас застана,
сякъш проклети сме навеки.
Любовта ти в ад превърнах,
а моят ад до любовта не стигна.
Вървиме Ние,но пътят ни
в две пътеки се превръща.
Решаваш Ти по своята да тръгнеш,
оставяш по мойта Аз да продължа.
Какво пък...
Щом Тук не можем да сме Ние
Там,горе-Аз и Ти в едно ще бъдем.
Там,където ни минало преследва,
нито бъдещето следва.
В Любовта ще се разтворим
и Любов навеки
Аз и Ти ще бъдем...