автор: ANG

(петото разказче ще ти даде само известна представа за НЕВИДИМОТО, идея, разработена в цикъл от 10. Поводът Тук и Сега е: необходимостта от още неща за БЕЗУСЛОВНАТА ЛЮБОВ).

Маги е магьосница от където и да я погледнеш. За нула време се стопи в небитието, а аз все още стоя и мигам на парцали (виж заглавието).
Всичко това се случи в Сладкарницата В Центъра На Троян.
По някое време през декември приключвах 42-дневното си чисто гладуване. През отминалите дни ми бе станало навик да спя само по 2-3 часа и да се събуждам свеж "като кукуряк". Последната такава нощ вкарах 5-6 нови стихотворения във виртуалното пространство и към 5-6 часа се канех вече да си лягам.
Тогава се появи ТЯ с 5-6 стихотворения, старателно събирани от ученическите тетрадки. Поетичен дебют.
По навик реагирах с отзиви и гласувания - младите трябва да се поощряват. Тя отговори светкавично и после стана каквото стана.
В някакъв момент джи-ес-ема ми изпищя на личния имейл. "Може ли да продължим тук". "С какво мога да ти бъда полезен?" - нищо по тъпо от този шаблон не можах да измисля. "Да ми помогнеш? Та аз не искам нищо от теб. Просто пиши първото, което ти хрумне"
Предупредих я, че моите години са поне два пъти повече от нейните. Впоследствие се оказа поне три пъти повече. С лек финес отхвърли тези яки, ама много яки мои аргументи.
В следващите 20 часа разменихме стотина писма. Един връз друг, без да дочакваме отговора на другия. 200 писма ако кажа, по-точно ще бъде. Сигурен бях, че е живяла на Земята поне 5-6 пъти по 500-600 години.
С тази скорост продължихме 5-6 дни.
После аз се прехвърлих в Орешака при АНДИ и Дучето.
Дали бях всъщност там? Дори и тялом?
В Орешака няма интернет и аз се чувствах като персонално ощетен и болезнено озъбен. Дъртият му динозавър - козел с дяволска брада.
Не, не бях влюбен, нито тя в мен.
Просто си липсвахме. Жестоко.
Тя продължи да ми праща всекидневни есемеси, а аз и това не можех да направя с тези две леви ръце, вързани на възел. Защото изпитвах съпротива да се науча.
Точно на 31 декември по обяд получих есемес: "След 2 часа съм при теб, Сладкарницата В Центъра На Троян".
Пришпорих Черният Смарт със Сузукито - джипът "дълга база", с който току що се бе снабдил.
ТЯ се появи като БОГОЯВЛЕНИЕ. Самотните мъже на съседните маси си глътнаха езиците и я изядоха с погледи.
Очевидното си бе очевидно. И съществено. Всичко се потвърди: Маги Е от новата раса на Водолеите, свръхчувствителна, не толкова красива колкото изящна и излъчваща светлина.
В сто и десетото писмо се разбра, че живее някъде около Варна, а аз - в Пловдив. Тогава това ме отчая - никога няма да се видим "на живо". "Никога" не съществува, ще видим", беше нейният отговор. Сега беше пропътувала на стоп около 400 километра и трябваше след 5-6 минути да си тръгне.
Видяхме се и поговорихме за прости неща.
Забравих да кажа, че двете и хълмчета бяха безупречни и едри. "Виж мъжете са впили погледи в гърдите ти, харесват ги"
Тогава тя отиде до първия самотен мъж и го попита иска ли да хване гърдите й. Какво може да отговори един глътнал се език - пипна ги. После същото се повтори на съседната маса. После - просякът отвън ги поопипа.
"Май и на теб ти се иска", попита леко възбудена тя.
"Амиии…".
В следващите няколко мига се намирах в Космоса.
"Тръгвам си" - каза Маги и след 5-6 секунди вече омайваше шофьора на първата кола, която минаваше по главната улица в посока към Ловеч.
Как съм се прибрал в Орешака не знам. Чувах радостното скрибуцане на хиляди животни.
"Това момиче направи щастлива Цялата Вселена за нула време"
Търсих някаква поличба. Човек все се завира под вола да търси теле.
Поне за 5-6 стихотворения посветени на нея ми стигнаха силите.
Пет-шест минути след полунощ се обади от Варна.
"ЧНГ"
И прочие.
Поне трима самотни мъже от Троян посрещнаха Нова Година с усмивка. Четвъртият мъж не беше самотен, а двойно ощастливен - имаше в повече усмивката на Квадратно Слънчице - АНДИ, синчето.