автор: tamara

Последните няколко дни сам като пияна.
Замаяна сам. Все едно не съм аз.
Или аз съм, но не съм сама.

Сега сам в парка с Пенка, кучката. Голям студ е.
Поне езерото е красиво. И е тихо.
Така да ми се искаше да поизляза... Днес почивам! Цял ден!
Мога да се махна за малко от този схлюпен град.
Да хвана влака и да попътувам.
Но не ща сама. А приятелките... Те работят днес. Всичките три!
Онази тежка работа аu-pair. Да нямаш дом, да нямаш глас...

У "нас"... там където спя, там където пребивавам...
"Те" са си в кащи. Децата бягат, викат.
Родителите чукат, ремонтират.
Няма тишина.

1-ви май е! Празник е!
Празник, но семеен.
А моето семейство е далеч от тук.
На три дни с автобус, на 5 часа със самолет.

А аз, изплюта сам във таз държава.
С големите стремежи тук дойдох...

***
Замаяна сам. Все едно не съм аз.
Пенка(кучката) ме гледа странно.Студено е.
Поне езерото е красиво, но
ще останем оше малко...

2003
(Из дневника на един аu-pair)