автор: whitetomcat

Ти знаеш ли вятъра от морето?
Но не този, който пълни с пясък очите по летните плажове; не и другия, който отнася пиянски смях и дим от американски цигари към блесналия град, за да ги смеси там с кръвните им братя; не вятъра, опъвал платна и барабанил с пръсти по филистрините на скучаещи в дългия път кораби; не отчаяните в срещи с непонятни светлини и звуци ветрове - ти знаеш ли първия вятър?
Той няма детство и старост, и можеш да го срещнеш само сама и само на сам бряг. Защо? - никой не знае; кога? - никой не може да каже - ако някой го види, това не е вече първия вятър.
Той се появява изведнъж между пръските на вълни, докосвани само от вълни и от другите ветрове - твоят първи вятър.
Той тръгва към теб изведнъж от пръските на вълни, докосвани само от вълни и от другите ветрове - твоят първи вятър.
И всички са негови врагове. За него "всички" са само ветрове и вълни. И врагове.
А ти си далеко.
- Ех, че е глупав първият и вятър! - крещи зад гърба му белият-син кораб, обиден не на шега, че го мислят за вълна. И гледа ядосан вълните - врагове на белите-сини кораби.
Но той не спира своя бяг, не почива нито за миг - ако някой го види, това не е вече първият вятър.
А ти си далеко.
- Ех, че е глупав първият и вятър! - крещи зад гърба му високият, строг капитан, обиден не на шега, че го смятат за вятър. И гледа ядосан ветровете - врагове на високите, строги капитани.
Но той не спира своя бяг, не почива нито за миг - ако някой го види, това не е вече първият вятър.
А ти си далеко.
- Ех, че е глупав първият и вятър! - крещят зад гърба му другите ветрове, обидени не на шега, че ги смятат за врагове. Всъщност само завиждат, че не са и те първи, и почват да гонят след него пръските на вълни, докосвани не само от вълни и от другите ветрове.
Но той не спира своя бяг, не почива нито за миг - ако някой го види, това не е вече първият вятър.
А ти си далеко,
Не, вече не си! - ето брега; никой не го догони, никой не го видя, той ще бъде за теб първият вятър!
Дошъл отдалеко.
И се втурва към теб, и те плаши, и ти бягаш от него, и той те настига, защо не разбираш, че е първият ти вятър?!
Дошъл отдалеко.
- Какво забележително явление, добре, че бързо стихна... - чува учудения ти шепот, а ти не чуваш неговото "-Ще се върна!", малко преди да го повлекат обратно в морето грохотът на вълните - догониха го, видяха го! - воят на ветровете - догониха го, видяха го! - подигравателният кикот на капитана - догониха го, видяха го! - мъката, че толкова за малко е бил твоят първи вятър.

И пак си далеко.

Не тъгуваш ли за вятъра от морето, приятелко малка?