автор: CkumHuk

Срещи

Нищо не остана в мен,знам. Един скъсан чувал, препълнен с умъртвени илюзии. Протрити от ветровете на миналото, спомените придобиват странни нови форми, идващи сякаш от дълбините на едно лудо съзнание:

ето - той, приятелят ми, когото убиха преди няколко години, върви срещу мен, приел образа на една луксозна лимузина. Черна. Без малко да ме блъсне. Погледна ме сърдито със стъклените си очи, преди да продължи, и не ме позна.

тя. Дойде при мен, носена на крилете на пеперуда. Сама и беззащитна. Доверих й се... Ох! Боли! Не!!! Не искам да си спомням! Сега я виждам - мраморната статуя. Очите й! Виж очите й!!! Това са нейните очи...

ето го. То. Вярваше ми. Обичаше да спи до сърцето ми. Убих го. Случайно. Телцето му потръпна за последно в ръцете ми. Сякаш заспа. Погребах го. Сега ме гледа през очите на слепеца отсреща.

Не мога да се понасям - толкова съм готин.