автор: Aifel

Звучене на чувства
проникват в главата.
Познати партитури от огнени страсти
изгарят сърцето, тръпнещо
в надежда от побъркваща любов.
Неприхванати арии от образност
кръжат покрай
наличната ми емоционалност!
Една рапсодия на неопределеността!
Господи какъв
стойцизъм на търпимост е
необходимо да притежаваш покрай
страданието на слушател...
онемял пред внушението
на някой професионалист в същата тази,
Рапсодия на неопределеността!!!
Познато звучене на меланхолия...
или друг сюжет.
Звученето притихва,
а чувствата остават...
Както си го пожелаеш!
Рапсодия на неопределеността!!!