автор: qni_bg

Когато те видях за последен път
сякаш видях не теб, а друг.
В очите я нямаше искрата,
думите не бяха на устата,
охладняла бе в ръцете топлината,
в чувствата, в сърцето, във душата.
Когато ти си тръгна
призрачна целувка се откъсна,
нахлу в мен оставена тъгата,
скри се дълбоко, дълбоко в душата.
Не ме рани! Ала болеше...
Не кървях! Но губех сила...
и си помислих, че може още
надежда там някъде да има.
но всяко хубаво нещо
е или илюзия, или лъжа.
И такава се оказа помежду ни
искрена, истинска и вечна любовта.