автор: kalina

Ей тос там, дет пудсфирква си фалшиву,
и фръцка са с най-новия каскет,
наресал алаброс, у цялта си красивус -
Жасмин наповня - селския пует.
Извърта са, углява са, ши кайш, чи
за среща със Калина са гласи,
пуд нос мърмори:

- Ся, Жасмине..., трай си,
чи тъс въртоглавата пак шта насоли!
Спукойну гу раздавай, нибрижарски,
идин път кат та мерни и ш' забрай
да са утваря. Артъки, тишкарка!
На тебе баш чалъми ши да прай.
Истествену са дръшай, ем културну,
идин път кат пугледни и... ду там.
Е задължителну виднага да са сурни
ф нисвяс. И толкус! Къфту си аслан!

Пък по-нататъчи, приз четри-пет сокака
Калина пу галоши, пу сукман...
Червисана и пу ушити - у-бус-кап-ка (!)
въри кат валяк същу приз бустан.
Ем спира са чат-пат, забратка си наглася,
букет куприва носи за "Дубря душъл",
дан му са цели, ми да гу скуласа,
ут раз да му са земи сичкия акъл.

Ей тука сега сички да фнимават,
закот тува й сюблимния мумент:
Калина дет таман са е задала
и баш насреща й Жасмин ливент.

-Калино, въъъъй, ма ти ли си тува, ма!?
Пучти ни съм са нАдал да ти кажа ич...
Убачи верну си битер и ут мадама!
Ам ко ши кайш за мене, а? Н'съм ли пич?
Я, виш ма ко съм стриган и убръснат,
та гледам чак, чи са ухълца, замижа...
Кат ногу знаш, ай сЕга ма пукъсай!

Игати дамата! Амчи припадай, ма!

- Жасмине, тюх! Възгеч, бе! Пу, чи убаф!
Ни ша припадам, шти са метна на врата!
(мумент да са засила ут завоя първу)

Май ногу дадаф... Въъъ, учупих ти зъба!!!

Я, дръш купривата, да та пугледна,
катчели тука ти са клатат ощи два...
Ши имаш май със зъбити прублеми...,
ма шси с усмифка, дет я няма пу света!