автор: kamik

Избягах тук от сбъркания шум
на хора, на сърца и на идеи.
С последното присъствие на ум -
избягах тук - докрай да оглупея.
Да гледам като първата жена
грехът да червенее от дървото.
И с изумление да съгреша -
в усмихнатото име на живота!
Да ме настигнат всичките вини,
които съм удавяла във вино.
И синева навместо синини
в последният ми поглед да застине...
Избягах тук от тъмната луна,
която съм отглеждала грижливо.
Къртица - блъсната във светлина.
И мъртва - по-щастлива и от живите!
Тук просто няма въздух за лъжи.
Тук истините даже са излишни.

Ако ще мреш - на друго място мри.
Ако ще дишаш - с мойта кожа дишай!