автор: Marta

Има едно малко момиченце на име Маргаритка. Живее някъде наоколо и е сладко и добро дете. Облечено в любимата рокличка - зелена на калинки, и с лъскави черни косици. С бели сандалки и жълта капелка с кичурче дървени вишнички на периферията. Послушно, чистичко и усмихнато момиченце. Само дето вечер трудно заспива.
Близките се опитвали всякак да я приспиват - пеели и песнички, люлеели я, приказки и разказвали. После като им омръзнало - на родителите, на бабата и дядото да говорят с часове до леглото и, а тя да ги гледа с дълбокия си тъмен поглед внимателно и да не премигва, за да не изтърве нещо, започнали да и купуват плочи. Пускали и на стария грамофон, всякакви истории - кратки и дълги, смешни и страшни, с животни и без, за принцеси, феи и вещици - интересни, поучителни и забавни приказки - не, та не. Можела да слуша ненаситно с часове и сто пъти една и съща приказка и да не заспи до сутринта.
Когато пък се научила да чете - започнала сама да си избира книжки и да се приспива, но на уж. Защото така се забравяла из проходите, лабиринтите и пътечките на приказката, че пропускала да заспи. Съвсем и излизало от ума, че всъщност чете тази приказка, за да извика съня. Не да го пропъди, както обикновено се получавало.
Един обикновен ден Маргаритка излязла от къщи с рокличката си на калинки, бели сандалетки и жълта капелка с червени лъскави вишнички. Навън подухвал вятър, един такъв зелен и закачлив. Заиграл се с капелката и - вдигнал я и я пуснал на пътеката, след това започнал да я търкаля - нито много бързо - нито много бавно.Забавлявал се. Момиченцето не било особено съгласно да му се валя капелката по пътеката, настигнало я, изтупало я хубаво и вече не си я слагало, а я държало здраво в ръка. Тогава вятърът подухнал косите и, объркал ги хубаво, разрошил ги, разпилял ги, заметнал ги наляво, после надясно, вкарал и ги в очите - и изобщо направил всичко, което може да направи един немирен вятър с една момичешка коса. Тя обаче извадила от джоба си едно синьо ластиче и набързо си сплела косата в една плитка. Ядосал се вятърът, не можел да вдигне плитката и вече, капелката здраво била хваната в ръка и тогава така силно духнал, че отвял калинките от рокличката и. Цяло ято калинки литнали в червен рояк нагоре. Летели си калинките, а Маргаритка ги гледала с нажален поглед докато ги изгубила от очи. Тогава се прибрала с осиротялата си рокличка у дома, а ятото калинки...Какво станало с тях?
Когато се изгубили от погледа на момиченцето, те вече били сред облаците. Имало всякакви видове облаци - калинките от рокличката на Маргаритка също знаели да четат - толкова пъти били чели заедно с нея приказки и сега това умение им послужило - защото на облаците имало закачени табелки - на един пишело - "пухкав", на друг - "дъждовен", на трети - "буреносен", на четвърти - "летен", на пети - "вечерен", а едно съвсем малко бяло и кълбесто облаче, което сякаш се криело между другите носело табелка с надпис - "облаче - приспивалче". Ах, как се зарадвали само калинките! Те били едни много наблюдателни калинки и като го забелязали как се опитва да се измъкне между големите, важни облаци, веднага накацали по него. На облачето не му станало много драго. Те са особени облачетата - не обичат да стават обект на внимание, на близко внимание. Предпочитат ако изобщо ги гледат - това да е от земята, ехееей, от уважително разстояние. Да не говорим как не обичат да кацат на тях, затова много рядко някой успява да кацне на облак. Те просто се разтварят преди това да се случи. Но да не забравяме, че това били калинки, долетели от рокличката на едно момиченце - разбира се те правят изключение. И като кацнали веднага започнали да занимават облачето с историята на своето момиченце - какво добро и разбрано дете е, а не може да заспи и това тревожи родителите и и ако продължава все така може и да се разболее - защото къде се е чуло и видяло дете да не спи. Те възрастните се разболяват, ако будуват много, какво остава за децата?! Облачетата са своенравни, но съвсем не са лоши. Може да са малко твърдоглави на моменти, въпреки пухкавостта си на вид, но имат меки сърцевинки. Същността им е добряшка. Малкото облаче-приспивалче взело присърце проблема на момиченцето. Калинките го задърпали към къщата където живеело. Вятърът, който ги издухал от роклята и, сега побутвал облачето отзад в правилната посока и скоро пристигнали до Маргариткиния прозорец. Детето много се зарадвало като видяло своите си калинки. Веднага ги налепило на местата им. И разбира се, прочело табелката на облачето. И тутакси разбрало защо е дошло. И се усмихнало и седнало на него - както си било - със зелената рокличка с наскиталите се калинки, с капелката с вишничките и белите си сандалетки. Приятна и странна гледка била Маргаритка - седнала на бяло пухкаво облаче над перваза на прозореца и люлееща крачетата си. Малко - по малко започвала да заспива - първо заспали вишничките на капелката и, отпуснали се по периферията, после заспали калинките на рокличката - естествено - много били изморени, за малко да заспят първи, след тях и сандалетките заспали - и те били уморени от бягането по пътечката и от люлеенето непрестанно, последвали ги рокличката и капелката, едното оченце, другото доста се поколебало, отворило се няколко пъти със сънлив вид, но и то се предало бързо, последвали лявата ръчичка, дясното краченце, лявото краченце, дясната ръчичка, носленцето, устичката, и накрая двете ушички едновременно заспали. И така цялото момиченце вече било една спяща Маргаритка върху облаче.
Облачето се приплъзнало през прозореца в стаята, пуснало нежно детенцето върху леглото и се върнало сред останалите облаци. А каква радост настанала в къщи, когато майката открила заспалото момиченце - неописуема, но шепнеща и на пръсти радост. Тихичко празнували заспиването на детето.
След този случай на Маргаритка вече и били по-лесно да заспива, а ако се случело все пак да се увлече по някоя приказка и да не може да заспи пристигало облачето-приспиванче. И всичко било наред.