Танцуваща луна.
А той и подри червило.
Морето е настръхнало от чакане.
И тя отново оцветява вечерта във сребърно.
Забързани вълни.
А той погали мократа коса на спомена.
По пясъка се гонят чужди сенки.
В черупки от души се крие времето.
Мълчи докосването.
Не боли.