автор: ben

Изпих те до последната ти капка.
Сега като отрова си във мен,
във вените ми. Всяка моя клетка
от теб е упоена. В твоя плен
попаднах и към теб съм пристрастена.
Поредна доза дай ми ти любов!
А болката по теб е претъпена
от пареща наслада. Цял живот
за ето това чувство съм мечтала -
изгубена във твоите очи,
сърцето си в ръцете ти предала
и тялото... Душата си дори
на дявола за тебе бих продала!
По-силно е от мене, разбери.
Макар съзнавайки, че края ми е близо
не искам да те спирам. Не щади
ти чувтвата ми - няма да се пазя.
И ти недей - и ти не ме пази!
Изпълвай ме със себе си дордето
все още мога да поемам. Утоли
неспиращата ми по тебе жажда
(отвътре сякаш огън ме гори),
макар че всеки допир с теб поражда
желание по-силно от преди.
Обречена съм - и съм го приела,
разбрах го още първия ни път,
когато станахме със тебе едно цяло,
изчезнах аз. Сега във мойта плът
(до нажежено) любовта живее.
И нищо друго. Другото е смърт,
която неминуемо ще дойде.
Какво като ще имаш в нея пръст?!
Какво от туй, че с теб ще се погубя -
избрала съм те въпреки това.
Рискувах да те имам и те имах
и не съжелявам (туй не бе съдба).
Със чиста съвест мога да го кажа:
живях един живот със тебе, но за два.