автор: kamik

        "Твойта кожа... ми харесва.
        Да я съдерем и пуснем вътре малко слънце"
                        Х.С.

Когато пусна слънце в мойта кожа,
наоколо внезапно притъмня.
Когато виках "Да!", вместо "Не може!" -
ловджиите подгониха сърна.

Когато втори път, и после - трети -
таванът се превръщаше в небе,
уплашена сърната се оплете
във клоните. Без спомен за сърне.

Когато и небето се продъни
от ехото на седмия екстаз,
застреляха сърната. И смъртта й
като дете притихна между нас...