Целувай ме!
Не по очите!
Гали ме!
Не по гърдите!
С пръстче по устните мои
изписвай остри завои
на душата,на страстта,
която в миг те облада.
Изписвай и слова,
от които аз трептя.....
И продължавай все така
надолу по коремчето
дори с очи пронизвай ти!
Така е хубаво!
Във мен бъди!
И като пяна
кръвта ти моя стана!
Доволна съм!
Засмяна!
Как не?!
Толкова съм аз желана!
Но за мига!
А моята душа къде остана?
Кого,какво избра?
Сама остана!