 |  автор: BlackCat
Когато годините тропат
пред прага на твоята памет,
за милост недей да ги молиш -
не знаят какво е, не знаят.
Сложи им богата трапеза -
сух къшей и сол, малко вино.
Отпий мълчешком - за онези,
с които докрай се размина.
Да пият и те - от пелина,
горчивите глътки на мрака.
Солта, наслоена по миглите,
вкус да оставя по залъка.
Накарай ги, нека говорят,
да стрелят по тебе с насмешка,
по вечния страх да се бориш
за своето право на грешки.
Изслушай ги колко си жалка,
когато се чувстваш ненужна
и как се превръщаш в удавник,
защото не смееш да плуваш.
Когато си тръгнат, не хвърляй
сух укор, че с теб са жестоки.
С надеждата, че ще се съмне,
не ти се изчерпва животът.
Когато отново потропат,
години, напразно преминали,
ще знаеш, че там е животът.
В соленото и в горчивото.
Публикувано от BlackCat на 04.06.2006 @ 17:41:47
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.83
Оценки: 18
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
| "Пресолено" | Вход | 21 коментара (45 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Пресолено
от kamik на 04.06.2006 @ 17:50:33
(Профил | Изпрати бележка) | | !!!Светле...тва обяснява и защото такава жажда отваря тоя пуст живот...пресолен....поздрави за страхотния стих!И прегръдки |
Re: Пресолено
от kamik на 04.06.2006 @ 17:51:53
(Профил | Изпрати бележка) | | ясно ти е,че не се разминах без грешка - едно излишно - "то"...считай,че го няма...но пък е повод още веднъж да те прегърна за това пресолено стихотворение |
]
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 18:39:48
(Профил | Изпрати бележка) | Каза го вместо мен - за жаждата. Не исках да я вписвам директно в картинката :)
И аз те прегръщам! |
]
Re: Пресолено
от whitetomcat на 04.06.2006 @ 18:05:22
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/abelchev | | Мъдро звучи, но и тъгата е мъдра. А и тази "надежда, че ще съмне" дано да не говори за отчаяние. Едва ли чак такива основания за него, ако се съди по броя на годините, де - закачам се малко, защото ми хареса стихотворението. А и от тъга разбирам... |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 18:44:57
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам дали е мъдро, нищо ново не казва. Но много солено ми дойде. Стига с тая тъга! :)))) |
]
Re: Пресолено
от zdratch на 04.06.2006 @ 18:12:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.roumena.net | | Съвършенно е стихотворението, Блек кет. Плаче ми се от възторг пред мислите, формата и стиха! Ако триабва да цитирам, триабва да повтория цялото ти стихотворение! Прекрасно! Благодаря ти за този върхов миг. |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 18:48:03
(Профил | Изпрати бележка) | Не е съвсем съвършено, има още какво да се желае. Но ще е друг път. Засега толкова :)
Радвам се, че ти хареса! |
]
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 18:54:17
(Профил | Изпрати бележка) | Според мен си заслужава. Безспорно си прав, че понякога грешките са фатални. Но ако никога не се престрашим да направим каквото и да било, само защото ни е страх, че можем да сбъркаме, че можем да се провалим, че... че може да се случи какво ли не, ако никога не тръгнем, преодолели този страх, как да стигнем донякъде? Никой не е казал, че е лесно. Но не можем непрекъснато да се боим да не сбъркаме и затова нищо да не правим. Не знам кое може да се окаже по-фатално... И да, имам право да сбъркам, както и после право да се поуча.
Благодаря ти за този коментар. |
]
Re: Пресолено
от pc_indi (pc_indi@mail.bg) на 04.06.2006 @ 18:33:00
(Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Такъв е живота -солен и горчив!И колкото по-бързо свикнем с това,толкова по-вкусен ще ни се вижда.
Великолепен стих!
Поздрави! |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 19:00:08
(Профил | Изпрати бележка) | Свиква ли се с това? Може би идва момент, в който се приема...
Благодаря ти! |
]
Re: Пресолено
от RAD72 на 04.06.2006 @ 18:50:15
(Профил | Изпрати бележка) | | Точно такъв и никакъв друг заслужава да се живее ... И опитите да променяме вкуса му, колкото и безмислени да са понякога, си струват когато има и кой да напише такъв стих . |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 19:02:00
(Профил | Изпрати бележка) | Целият живот минава в опити да го променим. Поне така ми се струва. Ама ще помисля още :)))
Благодаря ти за коментара! |
]
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 19:04:37
(Профил | Изпрати бележка) | Как няма да е жестоко, като даже от сол горчи :)
Физически погледнато си права за удавянето, ама нещо тия закони дали важат и в други ситуации... Мисля си само :)
Радвам се, че се отби да споделим малко сол и пелин :) |
]
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 20:04:14
(Профил | Изпрати бележка) | Само звучи :)) Иначе си е чиста проба слабост.
Благодаря, че намина :) |
]
Re: Пресолено
от liastovicata (liastovica@abv.bg) на 04.06.2006 @ 20:27:46
(Профил | Изпрати бележка) http://pavlinabg-dream.blogspot.com/ | ще знаеш, че там е животът.
В соленото и в горчивото.
... Ами да, но опитвайки от соленото и горчивото, така ни се услажда и сладкото после.
От де толкова мъдрост в младата и хубава главица!
Поздрав Светле за страхотния стих!
Прекрасни дни и вълнуващи нощи мила:))))
|
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 21:15:46
(Профил | Изпрати бележка) | Не е чак толкова млада главицата вече :))) А и не с години се мери мъдростта :))) Аз само се разминавам с нея ;)
Благодаря ти! :) |
]
Re: Пресолено
от radi_radev19441944 на 04.06.2006 @ 21:21:19
(Профил | Изпрати бележка) http://literatron.dir.bg | Имам достатъчно разговори на саме с годините и ми е ясно за какво става въпрос. Солени и безсолни отиват си. Те са най - непостоянните любовници.
Поздрав. |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 22:45:38
(Профил | Изпрати бележка) | Хубаво го каза - непостоянните любовници.
Благодаря ти, че четеш и коментираш :) |
]
Re: Пресолено
от Jiva на 04.06.2006 @ 22:08:53
(Профил | Изпрати бележка) | "по следите на изгубеното време" се изостря вкуса за времето, което остава...
!!! |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 22:48:50
(Профил | Изпрати бележка) | В момента ми се струва, че си ужасно права. Все по-остър е вкусът, независимо какъв е той.
Поздрави! :) |
]
Re: Пресолено
от proxyma на 04.06.2006 @ 22:23:49
(Профил | Изпрати бележка) | Нуждаят се от тебе несъмнено,
пресолени и даже горчиви,
че без тебе и грешна и права,
никога не биха били живи...
Очарователен стих!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 04.06.2006 @ 22:51:33
(Профил | Изпрати бележка) | Даже да не съмне и за мене,
другите ще вкусват от годините.
Пак ще имам всичко солено,
додето и последната не мине...
Тъй де :))) Точно те не се нуждаят непременно от мен :) |
]
Re: Пресолено
от pale_with_fear на 04.06.2006 @ 22:28:28
(Профил | Изпрати бележка) | Хубав стих, Black Cat!
Поздрави! |
]
Re: Пресолено
от persa на 04.06.2006 @ 23:00:31
(Профил | Изпрати бележка) | коткооо!
да!солен и горчив, ама и не само...
разнообразен му е вкусът на Животът!
за това е ЖИВот!
...така поне си мисля
и след като прочетох пред/след/рожденноденния ти стих...
(егати думата стана:))))))))) |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 05.06.2006 @ 07:38:10
(Профил | Изпрати бележка) | | Да де, нали и аз съм тръгнала да се убеждавам колко е шарен и колко е хубав по тази причина ;))) Ама какъвто и да е, няма друг. Ако не ни харесва, да си го променим :)))) |
]
Re: Пресолено
от copie на 05.06.2006 @ 09:17:42
(Профил | Изпрати бележка) | :((( Не знаят милост, не знаят...
Добре си го хванала... Живот... |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 05.06.2006 @ 22:05:57
(Профил | Изпрати бележка) | Той ме е гепнал, не аз него :))) На моя му изтървах нишката нещо.
:) |
]
Re: Пресолено
от Ufff на 06.06.2006 @ 01:55:12
(Профил | Изпрати бележка) | Мани, мани!Всичко има по трапезата,
както казва онова извънземно АЛФ:"Животът е пица!" |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 06.06.2006 @ 09:05:58
(Профил | Изпрати бележка) | | Няма да си ти, ако не ме усмихнеш :) Но аз обичам пица :))) |
]
Re: Пресолено
от Aifel (nachkonachev@abv.bg) на 14.07.2006 @ 14:30:15
(Профил | Изпрати бележка) | Нека се харесваме такива каквито сме. Нека не съжаляваме за пропуснатото и нека с усмивка да Живеем и мислим за напред. Задълбаем ли в миналото, става страшно, защото скритите въпроси изплуват в каймака на съзнанието и притъпяват настоящето, което започва да соли.
Усмихни се когато се погледнеш в огледалото! :-)ПОЗДРАВ! |
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 14.07.2006 @ 20:15:27
(Профил | Изпрати бележка) | Не ми помага тази рецепта с усмивките пред огледалото и това си е :))) Тук психолозите бъркат ;)
Прав си, не мога да го оспоря по никакъв начин. Това ми беше и идеята май, когато го писах. Сега остава и аз да го повярвам :)
Благодаря ти, че ме върна тук, бях го забравила :) |
]
Re: Пресолено
от Aifel (nachkonachev@abv.bg) на 14.07.2006 @ 20:49:12
(Профил | Изпрати бележка) | За усмивката пред огледалото....Липсват ти още две неща: вяра и постоянство.
Увлякох се май.
Съжалявам. Не искам да те карам да правиш нещо, което макар и доказано и изпитано на собствен гръб, изглежда натрапчиво.
А за миналото...Повярвай ми, че никой не го забравя. Всеки потайно се връща към него, дори и в съня си, само и само да изпита онази пареща тръпка в стомаха на удоволствие от изживяните моменти на наслада, независимо от събитието.
Ти го покязваш наяве, за което ти свалям шапка.
А и не само това. Придизвикваш размисли и срам в душите на нещастниците, които се кефят на всеки и всичко, само и само да угодят на нещо или някого, с единствената надеждица, да рефлектира на благополучието им. Било материално или духовно. Няма значение.Те просто са "слепи" овчици на ежедневието.
|
]
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.07.2006 @ 09:18:15
(Профил | Изпрати бележка) | Основно ми липсва вярата, но и като я имах, пак нещо не ми се получи. Засега ще пробвам по един друг, по-малко известен метод ;)
А за миналото... не знам защо си мисля, че хората имаме удивително гадната сподобност да запомняме най-вече "лошото" (трудно ми е да боравя с тия условни категории, та затова е в кавички). И като се върнем назад, все това виждаме. Нищо не ни е удобно, нищо не ни е по мярка, все сме недоволни... А "хубавото" все е било кратко и предизвиква съжаление, че е отминало. Е, може и да бъркам, може просто сега така да ми се струва. Но това е животът- солен и горчив. И както стана дума по-горе, добре, че го има соленото, та да ни връща жаждата. За да продължим. Докъдето. |
]
Re: Пресолено
от Aifel (nachkonachev@abv.bg) на 15.07.2006 @ 10:01:46
(Профил | Изпрати бележка) | Мисля, че вярата е заложена генетично. Тя съществува и е в летаргия. Въпросът е да се генерира в определена цел. Да се впрегне и тогава тя ще те дърпа към това, което искаш, така както коня дърпа двуколката с жокея към финалната линия. Тук определящия фактор е времето. Вярата не липсва! Тя спи. Просто трябва да я погалиш и да я събудиш с целта си.
Представи си я като едно торнадо, което се вихри, а след него...разруха. То се ражда почти от нищото, но винаги има причина за съществуването му. Подобно нещо е вярата. Събудиш ли я...ще се учудиш на способностите и. Тя е винаги с те. Дори и когато не я забелязваш.
Относно метода...ще ми е интересно да ми кажеш нещо повече...Да си призная и от чисто любопитство. :-)
Що се отнася до миналото...мисля, че това е много дълга тема на разговор. Ако имаш желание да го коментираме, ще се радвам за това. Би ми било изключително приятно. Има неща които бих искал да коментирам и да получа отговори. Не искам да прозвучи егоистично, но нали знаеш, че в спора се ражда истината. Бих допълнил - В дискусията се ражда прозрението. Може да си помогнем...:-)
ПОЗДРАВ!
|
]
Re: Пресолено
от BlackCat (blackcat@hulite.net) на 15.07.2006 @ 10:19:32
(Профил | Изпрати бележка) | | Не знам дали мога да ти дам отговори - аз съм по въпросите. Но пък съм научила, че когато зададеш правилния въпрос, в него се съдържа поне половината отговор :) Можем да продължим разговора на лични бележки, да не досаждаме на читателите :))) |
]
Re: Пресолено
от regina на 12.11.2006 @ 19:39:53
(Профил | Изпрати бележка) | И пак идвам, и пак го чета...И да ти кажа...това е нещото, което е най, най.Поне за мене.
Защото, не можеш да определиш къде е медът и захарта, без да има контраста на соленото и горчивото.Хубаво без лошо няма, Ин без Ян, също, сякаш...нарочно...Контрасти. |
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 882
ХуЛитери: 2
Всичко: 884
Онлайн сега:
