автор: Mojsei

1.До тук съм спестил отбелязването на факти от изложението на Лазарев, които са недопустими като аргументация на терапевтичния процес. Такъв пример е свързан с дългите обяснения за причините на дадено заболяване чрез поведението на пациента в неговите предишни животи
Чрез поглеждане в полето на свой пациент той вижда, че в предишния си трети живот той е бил в Индия, бил е набожен, често се е молил и затова сега полето му е чисто(с.411). Такава аргументация намирам за недопустима.


2.Отношенията между хората са опосредовани от циркулацията на продукта на техния труд. Това дава възможност на мястото на продукта на труда да се постави образът на бога, за да се правят твърдения като следното: "…общувайки с хората, ти общуваш не с тях, а с Бога"(с.412). Тази логика не е безсъдържателна, но е явно спекулативна.


3.Разсъждавайки по въпроса за обидата, Лазарев пише следното: "Докато се стремим да търсим източника на своите обиди в другите хора и да ги обвиняваме или да ги мразим, или пък да обвиняваме себе си, дотогава ние няма да почувстваме, че освен земната логика има и Божествена логика и Божествени закони, и те са приоритетни"(с.412).
Тази мисъл може да послужи като постановка на въпроса за изграждане на поведенческа програма за преодоляване на обидите, които изпълват живота. Това е възможно - да бъдеш недосегаем за обидата, но то предполага и специални условия на живот, чрез които по-голямата част от отговора на въпроса се изяснява. Но ако някой те обижда, ти можеш да помислиш и върху причините за неговото поведение, но причината за твоята обида е именно то. А как може да се направи така, че да не се обиждаш е съшо важен въпрос, но неговото решение предполага практически усилия.

4.Според Лазарев кармата стои дори и преди родителите и неин механизъм е този на възмездието.В тази връзка той пише следното: "Човек зависи преди всичко от собствената си карма и получава родители в съответствие с нея"(с.413). Според мен, негативната обремененост съдържателно изразява разбирането за кармата и това разбиране успешно обслужва изложението тук.


5.
С тебе правя отговорна среща
сред хилядите твои табута
и затова е тъй гореща,
че душата ти от моята душа е чута.

Твърдиш, че болката сърцето ти окрАде
и затова сега горкичкото е празно,
с което казваш още: "Ад е,
защото всичко е така омразно!"

Но ето, че пред погледа ми трепваш,
защото там съзираш любещата Пълнота
и няма как да се не сепваш,
откривайки загубената красота.

Подобно болката на кътно зъбче,
в хаос от забрани, си тревожна
и търсиш в сърцето кътче,
за да укротиш стихия сложна.

Погълната от тази страшна яма,
ти търсиш и решението различно,
а ямата бучи и става по-голяма,
подхранвана с мечтанието ти идилично.

Вулкан в душата ти кипи - от ярост
и питаш се: "Сега пък накъде?" -
разчиташ на постигнатата зрялост,
но тази яма няма милост - все краде.

Но ето, че нощта с мрака си те покорява-
в игра от сенки е за теб прекрасен,
но щом започне да се зазорява,
утрото показва ти живот ужасен.

Таз пътека миличка, е крива -
започваща с нощ и свършваща с ден,
но ето, че започва да извива
и те води в живот, от радосдт осветен.

Говоря ти за отношението сърдечно,
канещо те в безкайно тържество,
в което се постига озарението човечно
като бликащо за двама блаженство.

С преплетени в менталност гласове
се достига тази безметежна топлота,
пред която се разтварят светове,
озарени от интимна красота.

Притиснати от отношения светски,
двамата създават свой любовен свят,
пълен с невинните ухания детски
на разцъфнал розов цвят.


6.
Безмълвна, ти крещиш, че ме обичаш,
понесла в душата нежна тишина
и думите: "Обичам те!" изричаш -
превърнати от двама ни във ведрина.

Разбира се, че те обичам,
потънал в твоята душа
и думите: "Обичам те!" изричам,
че нямам сили да ги заглуша.

Направих с тебе в спомените обиколка-
сърцето ми не спря за теб да пита,
отхвърляйки ненужната ти болка
чрез радостта, дълбоко помежду ни скрита.

Поисках нещо друго да направиш,
а ти отвърна чрез взаимност -
за злия гений да забравиш,
защото носиш нашата интимност.


7.
В Ада няма никакви надежди,
но виж, илюзии там растат -
повдигаш се и бърчиш вежди
и мислиш, че посока те ще ти дадат.

Към неговия мрак си прикована
и никъде не можеш да вървиш,
но как историята ще е разбрана,
когато само пъкъла виниш?

Единствено когато мъката си превъзмогнеш,
което значи да отхвърлиш мрака черен,
ще можеш силата на любовта да трогнеш
и, чрез нея, да намериш пътя верен.


8.
Казваш ми уверено:"Върви!
Гордо в пътя продължавай!
Няма да допусна да кърви,
само в любовта ни настоявай!"
Истината в нашто отношение е една:
ситуациите разглеждаме конкретно-
в ролите на мъж и на жена
правиме сътрудничеството ефектно.
Може ли от туй да те боли?
Не! Това ни носи радост...
Може и да сбъркаме нали,
но цъфти в душите сладост!


Виж, пътеката бележи
нашта споделена тишина,
а пък там кълнят копнежи,
разцъфтяващи в добрина.
И така отхвърлих твойта изнемага
на житейската ти ситуация - отровна
и затуй ти казвам:"Мога
да създавам с теб любов съдбовна!"
Забрави за онзи жалък ден,
който те превърна в стон
и тръгни, но смело с мен,
ще се справя с нахалния галфон.



9.
Оргазъм

Нахлува в душите тишина, когато
хоризонтът стеле се нашир и длъж,
в щъфтяща ведрина благато,
в която чувствам се до тебе мъж.

Тогава в сърцето ни небето
огрява със сияйните лъчи,
чертаещи просторите, където
ме срещат твойте очаровани очи.

В такава нощ не се заспива,
защото бродим в интимни светове
и обичта в сърцата ни прелива
чрез вплитащите ни се гласове.

А твоят трепет ме оплита
в познатия любовен смях,
чрез който чувството се сплита
в ритъм, който аз възпях.

Ръцете ти са толкоз любопитни-
чертаят хоризонта бял,
подпрян с колоните гранитни,
а аз съм трогнат, онемял.

А този хоризонт - разкошен
с дъгата си ме прави на любовник-
могъщ, напиращ и разрошен,
дочуващ глас любим:"Чаровник…"

Потънал в нежността на пух,
душата ми душата ти прегръща-
за всичко друго глух,
защото радостта у теб се връща.

Летиш над мене - птица,
дарила ме с дъх омаен,
а аз разбирам, че си хубавица,
защото сме в полет дълготраен.

И пак…така…летим нататък,
където можем още малко
и в този напън - кратък
изчезва всичко жалко.