Жадно и настървено, ти
ме отпиваш и знам, горчи,
но не съзнаваш, не нали,
че сладкото най-горчи..
Нощ е сега и тъмнината,
скрива от теб светлината,
и ти навярно си щастлив,
вярваш сляпо в сън фалшив.
Но аз съм самодива невярна,
крия в себе си магия тайна,
който от мен веднъж отпие,
като вълк единак ще вие.
Ще броди в омъгьосани гори,
до гроб от рани ще кърви,
ще изгуби своето сърце,
и песенното волно небе.
Ще плаче неговият ден,
без светло сбъдване роден,
и само с изкуствени крила,
ще лети към своята мечта..