автор: Gargabela

Червеното вино
в кръвта ми се съсирва
и ме влудява,
Дионисия.
Контрастът
с туниката ти
снежно бяла
е рана в душата ми,
Дионисия.
Тялото ти -
тънка струна
от арфата на богиня,
Дионисия.
Искам на нея
да изсвиря
одата на любовта ни,
Дионисия.
Удуши ме с косите си-
змии огнено- златни,
Дионисия.
Дай ръцете -
сърцето ми
в тях ще сложа.
То е твое,
Дионисия.
Тази нощ искам
да е последна,
Дионисия.
Обожавам праха
под краката ти,
Дионисия.
И до смърт ще те любя,
ще плача
и ще се разтварям
в бездната на вечността,
Дионисия.
Това е всичко,
което желая,
моя нежна любов,
Дионисия.