автор: Gargabela

Строши скрижалите със мъртви правила
Които забраняват ти да ме обичаш.
С кокичета застилам ложе в бездната
И чувам-мой живот- ме ти наричаш.

Умиращо дихание на смъртен грях-
Дали бе гордост или ...друго нещо?!
Втечнява костите ми.Ронят се на прах.
Пътека до луната правят. Свещи

Ще паля в цвят лилавочер до вечността-
Да осветяват пътя ми към тебе.
Заключен си в кристална сфера - празнота.
Да бъдеш мой- това е труден жребий.

Моли се-трябва непременно да я спрем-
Разрухата, която ни разделя.
Вървя по тръни, а звездите са харем.
Султанът на небето в мен се цели.

Не искам да съм падналата му звезда-
Красива, но безумно ексцентрична.
Не искам да съм вечна.Ти и любовта
в кръвта ми сте. Това е много лично.

И ако трябва непременно ще умра,
За да възкръсна в твоето дете след време,
което ще обичаш нежно до смъртта,
която пак от тебе ще ме вземе.