автор: franvanster

Затворих телефона.
Бавно се придвижих до дивана и безжизнен седнах, в очакване. Празният ми поглед блуждаеше и търсеше да открие нещо навън между мръсните и почернели щори. Нещо,което поне за малко да заличи агонията. Ранен януари, но никакъв сняг. Смразяващ студ,но никакъв дъжд. От време на време се залюляваха върховете на тополите - сухи и грозни. Но дали наистина бяха толкова неугледни? Коледната елха, създадена да носи празнично настроение, в момента ми напомняше на тополите отвън. Тесните стени на дома - затвор за моята душа. Но надеждата не умираше. Всеки път, когато си помисля за нея, особен трепет се появяваше в стомаха. Къде е ? Защо се бави толкова много? Вече трябваше да е пристигнала? Очите ми се присвиха, започнах да си пукам пръстите един по един нервно, бавно и садистично. Отделих забележително много време на това занимание... а тя не идваше. Дойде ред и на ноктите. Това толкова отблъскващо действие, сега бе учудващо приятно. Особено чувство се надигаше в мен. Притеснението нарастваше. В този момент давах всичко само да я видя, да я докосна , да я усетя. Музиката , предназначена да ме успокоява, не звучеше по същия начин. Питието, което си взех не ми действаше релаксиращо, а събуждаше още повече сетивата ми, което в този момент не беше препоръчително за психическото ми здраве. Взех слушалката, почнах да въртя шайбата и на врата се позвъня. Захвърлих телефона и с ускорен пулс и дишане се запътих към вратата да отворя. Тя беше тук.
- Добър ден. Поръчали сте "Капричоза" без лук.