автор: Krasi7

Имахме си тримката един стар опел, с който обикаляхме реки и язовири. Къде ли не сме го качвали, в какви ли не дупки и оврази не сме го спускали. Беше ни верен като куче - никога не ни е иставял на пътя или в гората.
Но всяко нещо с времето си, както казват старите хора. През последната година взе да дава явни признаци на умора и неприязън към нас. По-точно казано започна да загрява. Отначало подсещащо, после инатчийски и накрая съвсем откровено стана като чайник. Това 120 градуса ги нямаше за нищо. Минем километър-два и се измъквам с тубата, изчаквам десетина минути и започвам да сипвам вода. Като египетски носач бях станал.
Вдигнахме му един ден капака и започнахме да умуваме. Гледаме, чешем се по дебелите тикви и в един момент моите двамата, нали са инженери по двигатели с вътрешно горене, заключиха:
- Нов двигател! - заключи Милко и си избърса ръцете с парцал.
- Нов! Ще го намеря тънко. - произнесве се и Минчо.
- Как нов бе?! - питам ги аз. - Според мен двигателя си е добре. Нещо май му куца обезвъздушаването. Може да прави тапа и да не допуска охладителна течност.
По-добре да си бях мълчал. Изгледаха ме като гнида - къде се бутам с моето филологическо образование.
Е, взехме друг двигател и го монтирахме. Наистина ни излезе тънко. Тънко, ама още на следващото излизане ядохме дебелата тояга.
Бяхме решили да сменяме мястото за риболов и се движехме по черен път когато нашата машина се сети, че е чайник и вдигна пак редовните си градуси. То пара, то свистене, то бълбукане! Ужас! Наоколо няма жива душа, няма вода, няма кой да ти помогне! Доста време преседяхме така.
Късно след обяд се появиха две каруци, водени от магарета. Примолихме се на хората, те закачиха опела и ни довлякоха до главния път. Сипахме вода и поехме отново. И само след три километра пак станахме чайник. Този път обаче и аз станах чайник - толкова се ядосах. Хванах кола на автостоп, отидох до близкия град и влязох в първия магазин за авточасти. Взех каквото ми трябваше и успях да се върна бързичко.
- Вдигайте капака! - казвам ядосан.
- Къде ходиш бе? - опитаха се да ме въпросират.
- Слушай бе Минчо, ти соц. кола карал ли си? - продължавам аз.
- Карал съм. - отговаря.
- Е, тъпандур такъв, като си карал как обезвъздушаваше?
- Ами имаше си кранче.
- А ти бе тикво такава, карал ли си? - питам и Милко.
- Шкода. И тя имаше кранче.
- А сега, мозъци двигателни, покажете ми кранчето за обезвъздушаване на опела!
И взеха да търсят моля ви се.
- Няма! - заключиха след малко.
- Няма я, няма! Как ще има като ей тази капачка на казанчето играе същата роля. То и на нея си е показано. Махайте старата!
Махнахме я, наляхме си водица, сложихме новата капачка, която бях купил и тръгнахме. Никакъв чайник повече.
Има една малка подробност обаче. Отпред на таблото съм сложил един надпис: "На двама инженери им трябва един филолог - да им дава акъл"!
И сега си е там.