автор: den

Две капки-пухени мъниста
от помъдрялото глухарче
се впиха в долината чиста
на моя ден .
И нежен мъх над тъмния загар
погали жадни устни
на хулигана-вълк,
затворен
в клетката на лес от вратовръзки и сака,
и от превземки и преструвки...
Вълкът захапа гладно
глогините узрели
на твойта гръд.
Покапа сок от сладост
сред летния покой.