Изтръпнало е езерото. Крехко.
По тялото му може да се стъпи.
Прегърбени са къщите. С утеха.
Зад двора им мечтите са по-скъпи.
Върбите са усмихнати Марии.
Кръстосали са клоните в молитва.
Под роклите им вятърът се крие.
Омръзнало му е да бъде скитник.
Подпряло се е времето на хълбок.
И дните си не спира да пилее.
Вековната крайпътна тиха църква
е станала мотел... Да оцелее.