автор: pc_indi

приказка за Любовта

Вятъра с есента танцуваше
по пъстрия килим на листата.
Едно момиче на хълма рисуваше
старата мелница и върбата.
Последен щрих и вдигна очи
от красивия пейзаж на платното.
Тогава видя хвърчилото
заплетено в клоните на дървото.
Беше пъстро и весело.Така й хареса!
А на гърба му бе залепен плик
с кратък и малко странен адрес,
(явно,работа на някой щур ексцентрик).
Нямаше град,нито село,
не бе спомената даже страна,
в средата,с червено мастило
имаше само две думи:"За Любовта".
Не бе любопитство, - просто импулс,
неволен жест на тревожна ръка.
Смутено отвори писмото
и ред по ред прочете това:

"Аз съм сам.Ужасно съм сам.
Много е тихо край мене.
Дори тъгата ми вече е глухоняма
и така е от много време.
Дълго те търсих и с тебе се разминавах.
Понякога мислех,че те достигам.
В красиви лица и очи се припознавах.
Красиви,но тебе те нямаше там.
Сега,изпращайки хвърчилото във небето,
предчувствам,че ще стигне до тебе!
Просто,усещам го със сърцето,
че то ще те доведе до мене!
Незнам дали съм умен,красив,или богат
и кои точно навици са ми вредни.
Но знам,че съм достатъчно от това,
да приемеш и да стигне за тебе.
Незнам доколко си умна,красива,или богата,
дали си капризна,или досадна.
Знам,че щастието не е безплатно
и си точно това,което ми трябва.
Нищо не искам и нищо не обещавам
- всички условности са обречени.
Достатъчно ми е с тебе да остарявам
във времето бързотечно.
Това е.Ето го и адреса,
към който от пътя си да отбиеш.
Сега,когато знаеш къде съм,
по-лесно ще ме откриеш".

Ще го намери!Момичето тръгна нататък
- беше точно в центъра на сърцето.
Пътя е много по- кратък,
когато целта е дошла от небето.

Какво се случило след това?
И вълнуващи,и обикновени неща.
Понякога достижима е Любовта.
И понякога изпращали хвърчила:
"Това хвърчило откри Любовта!
Може и за вас да го стори!
Просто,продължете тази игра
и поглеждайте по-често нагоре!"