автор: Silver Wolfess

Изчезне ли ми в тъмното следата
и сянката към празно повлече,
останали безгласи се завръщат
писмата ти с прашясали нозе,
потърси ме в изречените думи,
ненужното издухай пласт след пласт,
във паузите дълги помежду им,
ще бъда във мълчанието аз.
Най-важното не исках да ти кажа,
че мъдрите лисици ги боли,
същественото вижда се с душата
а притчите са истини, нали.
Ще вляза във тъгата ти на пръсти,
до твоите ще свия колене,
крадец ще съм във празната ти къща -
единственият влязъл да даде.
Не искам аз да те опитомявам,
че питомното някога горчи,
във чашата усмивка ще налея,
събирай ме от птичите следи.
Не ме заключвай в скъпите си вещи,
усмихнеш ли се, знам, ще отлетя,
по писъка на болка ще се връщам
и тайничко със тебе ще боля.

А ти си във сърцето ми тревога,
четирите годишни времена,
щом нося те във себе ще мога,
да страдам, да обичам и умра.