автор: ravenheart

Далеч в горите на езерната страна разказват, че живял приказен елен. Разказват, че бил целият от злато, а рогата и копитата му били от диаманти и нощем,когато се разхождал из горите целият светял като пламък в ноща.

В едно село, в една схлупена къщурка живял ловец заено със синът си. За да се оцелят в студената страна, бащата ходел на лов и продавал уловът си на богаташите и с парите се изхранвали и купували дърва за огрев. Никак не им бил лек животът. Момченцето му, което било още малко, почти винаги било болно и непрекъснато ходелипо знахарки и билкарки да го лекуват. Но бащата бил добър ловец и винаги имало какво да разменят за необходимото им за преживеят. Сега той живеел само заради сина си, искал го изучи и да го прати в града, да стане големец и да бъде щастлив и богат, а не като него - беден ловец.
Ловецът бил вдовец. Жена му се изгубила в една снежна буря преди години, когато се връщала от пазар от града, където продава кожите от улова на мъжа си. Никой не я намерил след онази нощ и така вече три години живеели двете тъжни души в недостижими мечти.

Един ден при ловеца дошъл едър човек. Носел кожух от кожи на бели мечки извзан със зладни и сребърни нишки и обувки от кожа на черен рис. По всичко си личало, че е знатен човек, но вместо усмивка на лицето му имаше тъга. Човекът се представил като благородник от кръга на краля, който бил го изпратил да му донесе кожата на златният елен и ако не успеел щял да загуби животът си. Човекът бил много отчаян защото не знаел къде да го намери нито как да го убие. Ловецът първо се усмихнал като чул, че някой е решил да търси един мит, но след това му дожаляло като чул заплахата на краля - всички знаели че били управлявани от жесток владетел, който убивал подчинените си за какви ли не глупости. Благородникът искал от ловецът да му помогне и да убие този елен, в замяна щял да се отплати богато, толкова богато че той и синът му и внуците му, та чак и правнуците му нямало никога да се тревожат за пари, защото винаги щели да ги имат в излишък.
Ловецът премислял дълго време. Накрая се решил, но при едно условие. Благородникът трябвало да остане и да се грижи за сина му докато той се върне, а ако не успеел да намери златният елен той щял да си тръгне по живо и по здраво.
Съгласил се царският благородник и на другият ден сутринта донесъл на ловеца провизи и хубаво оръжи и заедно със сина му го изпратили до края на селото. На ловецът му станало мъчно че оставя единственото същество за което живеел - сина си, но решил че тов акоето правил било за негово добро. Сега благородникът щял да се грижи за него и като имал много пари щял да го заведе на истински лекър и да го излекува.
Вървял някое време ловецът, изморил се и седнал да обядва и да си почине. Отчупил си от питката която му бил купил благородника и отпил от виното, която му бил налял царският служител. Усладило му се и хапнал още. Накрая много мус е доспало и подремнал до едно дърво.
Когато се събудил слънцето едва се бе поместило и той се усмихнал, че не е пропилял времето и се забързал отново. Знаел че всички легедни идвали от най дълбоката част на планините, където имало много малко хора и най вероятно и там се криел златният елен.
Ловецът пътувал дълго из дебрите на планините, навсякъде го обкръжавали високи студено гледащиго дървета, а есенната мъгла се постилала земята от морки листа и паднали клони. Времето започнало да се променя и ставало все по студено, но ловецът не го усещал, винаги си хапвал на обяд, поспивал малко и продължавал. И все повече си мислил за горкият царски служител който го чакал в селото и все повече вярвал, че златният елен е съвсем близко - някъде пред него. вече бил почти забравил за сина си, но не бил виновен той. Храната и виното, които му бил дал коварният благородник били омагьосани от самия него и те го преспивали за цяло денонощие, а ловецът си мислел че е спал само час два, и на место да се притесняв за сина си, тази магия го карала да мисли само за клетата душа на благорника, която била обречена на смърт ако ловецът не му донесе златната кожа на елена.
Една вечер обаче както си въврвял, ловецът видял в далечината ярка движеща се светлина. Той бързо приготвил пушката си и се прицелил към, нея. Винаги оцелвал и никога до сега не бе пропускал жертвата си. Усмихнал се доволно, че най после ще свърши скитането му и че ще прибере обещаната награда. Прицели се и стреля. Светлината замрая на място и сякаш падна. Ловецът се затичал със усмивка на слицето да види улова си.
Но вместо елен, там имало мъртво момче със фенер. Ловецът съжалил горкото момче, но по скоро бил разочарован, че това не е бил неговия златен елен и тъкмо да се обърне да си ходи и срещу него се появил приказният елен. Огромен, колкото карета, даже по висок и от ловеца, с изкряща, златиста козина и диамантени изящни рога. Ловецът моментално насочил оръжието си срещу него и стрелял, но коршумът минал като минал през него като през облак мъгла и нищо не му направил. Тогава еленът проговорил с човешки глас:
„Човече толкова ли си сляп, че не виждя кого уби. Нима не познаваш това нещастно дете!"
Ловецът се стреснал и се обърнал към детето и в следващият миг в съзнанието му изплувал образа на сина му.
„Детето ти бе изоставено от твоят „благородник" и тъй като много те обичаше само пое да те търси и да те върне у дома"
Човекът захвърлил оръжието си настрана и заплакал над тялото на сина си, който убил. Плакал цяла нощ и цял ден и когато отново се смрачило той се обърнал, а зад негов се още стоял златният елен.
„Моля те магически елене, прости ми за това, което направих, прости ми и моля те върни животът на сина ми " заплакал бащатата, а златният елен се навел над него и докоснал с моцуна челото му.
„Не палчи човече, не си виновен че таква е природата ти, че за пари всичко би направил, не си виновен, както и хищникът не е виновен че убива за да се храни." казал елена и продължил „Ще ти дам едно листенце, изяж го и всичко ще бъде наред". След това еленът отстъпил назад и изведнъж изчезнал, а във въздуха се появило едни червено есенно листенце, което бавно се реело. Човекът го поел с ръка, здъвкал го и следващият миг потънал в сън.

А когато се събудил бил сред пролетна гора, слънцето топло греело от небето и навсякъде прехвъркали пеперуди. Изведнъж от някъде дотичал синът му и радостно му се хвърлил на врата. А когато изтрил сълзите от очите си видял пред себе си жена си, която му се усмихвала щастлива, че отново са заедно.