автор: 0805

Усмихнато, тихо ми каза "Обичам те!"
и взе да пристяга душата ми властно,
като стъпало на китайско момиче -
да е нежна, красива и непораснала.

Той беше любезен и доста внимателен -
"Боли ли, любима? Ще мине..." - повтаряше
и всеки ден Божи, много старателно,
сменяйки бинтовете ги напояваше:

с концентрат от вековна традиция,
силен извлек от майчина обич,
билков чай от любов и усмихнатост,
отвара от навици и отговорност...

А душата се гърчеше, страшно болеше!
Като стъпало на китайско момиче...
По всички природни закони растеше,
с утеха мълвейки "нали ме обича..."

Разкъсах оковите. С яд и жестокост.
Да прави горката каквото си иска!
А нощем, когато завие от болка,
за спомен, в юмрука си
кървав бинт стискам...