автор: miglena

Тайната пътека към покритите с цветен прашец куполи на Храма на Девствеността била известна само на три весталки на Хера и целогодишно била охранявана на живот и смърт от верни на богинята кентаври.

Храмът бил издигнат в незапомнени времена над розова раковина с размера на шепата на четвъртата лява от осемте ръце на Деви, която износила вселената в утробата си. За раждането се разказвало, че от пронизителните писъци на майката цял куп галактики били лишени от слух, а богът на Мрака се заключил със свита демони във винената си изба, за да не разбере никое човешко същество за състраданието му.

Децата - Моира и Ремис, боледували често, били капризни и своенравни, а едва поотрасли, престанали да уважават волята на Деви и напуснали майчиния дом в преследване на приключения и завоевания. Близнаците прахосали безразсъдно богатствата си в пиршества и залагания. От сърцето на Деви се откъсвали комети всеки път, когато чуела как нейните деца се скитали боси, оголели, прежаднели и просели, за да преживяват. Не можела да ги погали със светлината на усмивката си, защото те се криели, засрамени и гузни. Не искала да ги погуби с отровата на своето разочарование, затова я поглъщала сама и ден след ден линеела.

Със сетни сили, Деви пожелала да продължи да живее сякаш никога не е раждала и да е отново и завинаги девствена. От седемте ръце на богинята три дни и три нощи текли животворни извори, които се вливали в нейната осма шепа, с която Деви се обливала, докато желанието станало действителност.

В радостта си, богинята сътворила копие на чудотворната си длан във формата на раковина и орисала всяка своя посестрима, която се изкъпела в нея, веднъж годишно да възвръща девствеността си. Но ревнивата Хера обсебила магическия ритуал за себе си и своите весталки.

Царедворци подкупили с обещания за злато и тронове Моира и Ремис да счупят раковината и да разпръснат парченцата й сред мъглявините. Сторено било. Хера мигом се превърнала в старица и скоро се преселила в страната на сенките. Весталките заменили буйния си девичи плам с кротки семейни огнища. За кентаврите напомняли само митовете и едно съзвездие, под последните лъчи на което се раждала новата година.

Ремис скришом запазил сърцевината на раковината и я подарил на своята любимка сред простосмъртните, Мария, която заченала девствена, родила девствена и живяла в девственоост благодарение на благословията на Деви. А Мария вложила силата на магията в сърцето на своя син, който възкресявал, сам възкръснал и продължава всяка година да възкръсва във вярата и любовта.

Казват, че на смъртния си одър Мария предала сърцевината на раковината на Моира, която един ден ще придобие вълшебната сила на майка си Деви, ще съгради Храмове на Девствеността и вечната Младост на всеки хълм на вселената ... и пътеките към тях ще са осветени от небесни светулки ...