15. Лазарев говори за два вида полета - на физическото тяло и информационно поле (с.15). Аз въвеждам понятието "ментално поле на съпреживяването" като област на екзистенциален анализ
Нека да припомним, че първият урок на психотерапевтичната практика е урокът на истината - доброволното подлагане на процедурата, което предполага бързо установяване на менталната връзка, като поле на терапията, в която доверието е основа за пораждане на благодарността, а тя, от своя страна, отприщва неподозирани сили, които дремят у всеки индивид.
16.Работата ми в Интернет през последните две години, естествено ми даде възможността да разгърна менталната си способност, каквато притежава и всеки друг нормален човек.
Чрез текстовете, които започнах да публикувам, веднага пролича онова различие, което предопределя и формата на общуване - появиха се внимателни, любезни, но красноречиви покани да си заема определеното ми вече място, след което започна щедра ескалация на охулване с една особеност - почти веднага бях удостоен с високото звание "луд". Очерта се различие, което доведе до формиране на противоположности, а то постави началото на групирането на хора, които не си даваха ясно сметка какво правят - стадното възприятие поражда спонтанната инстинктивност на тържество, на значимост в собствените очи. Така и сред стихийните човешки общности възникват "глутници". Никога не съм пренебрегвал фактора интрига или манипулация, или капан, да кажем. Защо ли? Негативността е огромна сила и тя може да бъде използвана като двигетел…стига да можеш да си я създаваш, а после да се удържиш на нейния гребен!? Обработката между хората е основа на безнравствеността, имаща като свой носител користта и в нейните полета се открива и онова явление, което се обозначава като "вампиризъм"- изчерпване на енергията на онези, които предварително са набелязани като жертви чрез тикването им в в капаните на "небраното лозе". Но с очертаването на противоположностите, започва и процесът на общуването, дори и да има манипулативен характер. Аз създадох такъв процес, поради невъзможност да се направи друг и затова имам моралното право да кажа на собствените си рожби, че удоволствието е изцяло мое. Отприщи се колосална негативна енергия, която намери своя отдушник, но не успях да създам достоен противник, защото групирането си остана на инстинктивна, стадна основа. Открих Лъки и това ми стига. Но се роди и обществен процес, макар и в примитивна форма…
17.Основната позиция на много от участниците в Интернет е, че влизат в сайтовете за художествена литература, за да се разтоварят…Но да се разтовариш като венец на съзиданието е едно, а да внасяш негативност и да мислиш, че се разтоварваш е друго. Безкритичното отношение към публикациите е причина голямата част от тях не просот да остават далеч от художествената си значимост, но и авторите им да бъдат далеч и от творческия процес.
Останах изненадан, когато започна да се формира движение на вещиците, опитващо се да естетизира, като нещо нормално, двойствената природа на жената, което раздвояване на характера си е чиста проба отклонение от нормалността.
18.Отчуждението в обществото тласка хората към обединяване в случайни общности, където те търсят средствата за задоволяване на потребностите си - творческа реализация, общуване, установяване на по-трайни отношения…По емпиричен път хората се убеждават в силата на текста да ги зарежда с позитивна сила, преоткриват значението на словото.
За разлика от Лазарев, аз нямам дори нагласата към черпене на енергия от някого - съзнателно и несъзнателно. Космическият океан ме зарежда, а хората, с които общувам, подтиквам към интелектуален обмен.
Егоистичното, т.е. едностранчивото черпене на енергия от събеседника може да бъде наречено и "вампиризъм", както го нарича Лазарев.
Мълчанието като форма на споделената любов, блести в очарованието на озарената от дъгата тишина. Мълчанието, което изразява несъвместимостта между партньорите, е една от формите на цинизма. Точно този цинизъм е основа на колизията в много семейства, където избуява и насилието.
19.Раздвояването на личността, свързано с увреждането на характера, ражда лицемерното поведение, демаскиращо проявите на користолюбие. Всичко това е свързано с ориентацията към афектно съществуване, което търси своето утвърждаване особено силно чрез средствата на поезията.
20.Когато видя първата ми публикация, в диалог с Лазарев, Лъки ме попита дали не избързвам, дали не е по-добре първо, обстойно да се запозная с текстовете му. Казах й, че след някалко публикации ще си отговори сама. Допусках, че се опасява дали ще има какво да пиша за такъв обемист труд, какъвто той самият е създал. А отговорът на въпроса й има различни страни. Ще посоча две. Първо. Уводните страници на книгите на този автор ме убедиха в неговата добросъвестност и богат професионален опит, а уважението към събеседника за мен стои на първо място, като собствен двигател, за да продължавам изследването си. Второ. Веднага установих нещо сходно между Лазарев и много други автори, които вече съм анализирал подробно като Петър Дънов, Кубрат Томов, Карлос Кастанеда, Ерих Фром и др. - наличието на бели полета в текстовете, което, на езика на науката, се обозначава като "методологическа недостатъчност". Всичко това ми даде увереността, че изследването ще бъде успешно, а и полезно не само за читателите в Интернет, но и за участниците в наближаващата среща на Движението за Нова Култура, която ще се проведе в началото на месец май 2006 година. Белите полета в текстовете на един автор могат да бъдат наречени и негови "кармични зони". Използвам този израз, защото, казаното тук, е част от процеса на диагностицирането
чрез създаването на ментално поле на съпреживяването. Аз не наричам Лазарев мой пациент, но процедурата, която той прилага на пациентите си и обяснява, аз превръщам в предмет на изследване и обяснение тук.
21.Интересът ми нараства, когато почвам да чета обобщението, което прави Лазарев като опит да преструктурира своя опит (с.16-17). Той познава отлично различните техники на човешкия опит, чрез които може да се въздейства за постигане на хармония в живота на индивида - рационално хранене, дихателни техники, масаж, въздействие върху биополето, но последователно ги отхвърля, за да преоткрие за себе си ново начало - изследване и само изследване на кармичните зони. Негов фундаментален извод е, че причините, които водят до появата на кармичните зони е нарушаването на законите на нравствеността. Той неправилно ги нарича "закони на етиката" (Вж.: с.17).
Изучавайки неговия опит, установих съществени различия между нас двамата. За разлика от Лазарев, аз не се насочвам към кармичните зони на хората, а и самата процедура не я наричам лечение. Традиционната медицина дотолкова се е увлякла да "лекува", че и здрав човек да й попадне на пътя, ще бъде затрупан с болестите от сферата на съответния лекар. Но въпросът има и друга страна - самите хора бързат да ме затрупват с проблемите си, стига да установят, че съм разположен да ги слушам, а повечето от жените изразяват красноречиво намеренията си като говорят за ужасното си минало, изпълнено с изнасилвания и много мъже, а това е сферата на нравствеността.
След като установя добронамереността на своя събеседник, аз го предупреждавам, че не искам да зная нищо за миналото му, че за мен той съществува от момента на нашето запознанство, защото всички негативни спомени се оказват смущаващ фактор, макар че именно тях аз визирам като предварително ги отхвърлям. Така оставям другата страна да си реши проблемите, а аз съм зает да открия в душата й онази невинност, която постепенно ще запълни кармичната зона или ще я локализира. На този фон се открояват и кармичните зони, като разкъсващи ореола на невинността. За тази позитивна "агресия" се изисква също подготовка - да откриеш силата у своя събеседник, да му я дадеш и да го оставиш да си реши проблемите.
Лазарев търси кармични зони, открива техните причини, обяснява на пациента, поставя си задача да му промени мирогледа, справя се със странични ефекти, които му дават допълнителна информация?! Всичко това повтаря традиционната медицина под друга форма. Аз правя друго. Всеки човек е светец в някаква степен. Помагам му да види своята невинност и го оставям да си реши проблемите…Ако е нужно, процесът може да продължи, но не като терапия, а като терапия, доведена до самотерапия, за да се разчита на успех.