автор: tsveti

Бързаше... Имаха среща в тяхното си кафе.
Стъпваше леко по ожулените павета, брадичката вирната, очите - бляскащи...

Безсрамното й щастие преливаше в струи слънчеви усмивки, с които щедро даряваше околния свят…
- Миличка, ще ми помогнеш ли?… Много са ми тежки тия торби, ооох, с дископатия съм, операция от херния, високо кръвно, божеееее сам-самичка ме оставиха на стари години, дъщерята в Германия, сина и снахата в друг квартал се преместиха и вобще не минават, ооооооох, старост-нерадост, преди като можех да ходя - добра бях, че гледах детето, ма сега не мога, бе деца, ше дойдете вие на мойто, ше видите... - дамата млъкна за малко да глътне водичка, че от жегата й бе пресъхнала устата - Тя снахата една хубавелка като тебе беше преди и се любезна „Мамо това, мамо онова...", усмихната, лъчезарна, а после отде се зе тая злоба, съска като змия, кучката недна и Митето и той не ще да дойде майка си да види, се до полите й стои, омагьоса го тая вещица проклета... О Боже! Божичко умирам, въздух , божеее!- дамата се задъха изведнъж, запъхтя, червена като рак, с ръка на сърцето, очите й почти изскочили от орбитите, а голямата червена брадавица над устната й трескаво се подрусваше.
Зачуди се какво да я прави, сложи торбите на земята и взе да я плиска с вода, а тя все така пръхтеше като слънчасало куче, а минувачите я гледаха възмутено и цъкаха:
- Бреййййййй, неблагодарно племе! Глей сега, глей, ше умори майка си! Брей нагла бе!
Заозърта се объркано, изчерви се, отвори уста да обясни и ... точно тогава … ги видя - на отсрещния тротоар, загубили представа за време и пространство, целуваха се като луди, направо се поглъщаха, а минувачите се блъскаха в тях, трамваят грохтеше сърдито, един просяк тъжно сочеше уродливите си крайници... Той я бе прихванал през кръста, почти висеше на силната му ръка, чехлите й се бяха изхлузили, босите й малки пръстчета лакирани тъмночервено едва допираха прашния тротоар, оскъдната червена рокличка бе вдигната почти до кръста, косата й обвиваше главата му, гърба му, ... красиви бяха ... като пламтяща приказна ламя ...
- Ооох, благодаря, дъще, жива и здрава да си, по-добре ми е сега, ох божкеееееее, добре че има добри хора на тоя свят, пак прескочих трапа - старата се облиза достолепно и я потупа покровителствено по рамото - Уплаши ли се миличка, неееееее, такова зло като мене не умира лесно, така казва снахата. Ма на теб да не ти е лошо нещо, що прежълтя така, а, ние сме пристигнали, е тука живея, а влез си почини, ще направя кафенце - две огромни циклопски очи се цъклеха в нея, сини, злобни и проклети - като неговите, обаче в допълнение с уродливо повиснали клепачи, нацапотени с тонове течащ от жегата грим.
Усещаше гърлото си толкова огромно, като че ли огромна черна змия бе легнала точно върху гласните струни и нито можеше да говори, нито да преглътне даже.
- Благодаря ви - изписука толкова тъничко срещу дъртата хипохондричка, че чак се зачуди откъде го взе тоя гласец - Всъщност… бързам - даже се усмихна някакси, а змията се намести още по-удобно в гръкляна и потърси път към очите да ги близне с отровния царствен език, или пък просто от прахоляка изведнъж ги почувства червени, сълзящи и парещи...
Такааа, да си спомним, среща имахме май, но при тия обстоятелства ... А! Дали да не му купя една от любимите му пури - влезе в луксозното магазинче и учтиво помоли за пурата, наблюдаваше се отстрани, колко беше овладяна, хладнокръвна ..., ама змията не беше на това мнение и лакомо ближеше очите й, така че си сложи слънчевите очила и решително закрачи към кафето. Вървейки се опита да запали цигара, но такъв силен вятър духаше, че все й гаснеше запалката. Един младеж приближи, направи колибка с шепите си и успя да й помогне.
- Накъде така, хубавице? - ухили се нагло.
- Разкарай се -изплющя змията срещу него с лъскавия си език и той уплашено се дръпна.
- Спокойно бе, маце, какво толкова- разпери невинно ръце - Мислех, че имаш нужда от компания...
Огледа го преценяващо, змията се разкиска зловещо и подпали гърдите й.
- Защо не, отивам в едно кафе наблизо, ще ме черпиш ли един джин?
- За теб - винаги - ухили се мазно и плъзна поглед по голите й крака...
Видя го от вратата. Седеше на тяхната маса, четеше си спортната страница, пушеше бавно, отпиваше бирата на малки глътки. Както ... вчера, както... винаги. Змията се размърда неспокойно, тясно ли й беше зад пресъхналите очи, жадна ли беше... да отприщи бентовете, да излее ... отровата...
Обърна се към младежа и му се усмихна обещаващо:
- Седни ей там, поръчай нещо, имам малко работа да свърша...
Той не я беше забелязал все още. Четеше си спорта, пиеше си бирата, пушеше си, а после мадамата ще дойде, джинче, пъстърва, секс... Е! Време за промяна в плана!
Змията надигна глава и я блъсна в слепоочието, развъртя опашка около сърцето й и го стегна силно. Пое си дълбоко дъх, приближи се откъм гърба му и го прегърна. Змията насочи ноктите й към гърдите му, но тя я прогони отново. Извади пурата и я постави на масата пред него върху победния гол на „Левски" точно.
Грешка! Очите му не бяха злобни, нито проклети, а бяха страхливи, ужасени и мънички и се усмихваше толкова безпомощно...
Змията се разбесня като дяволска опашка в тялото й.
Изведнъж й стана много много смешно и се разхили срещу него. Змията се показа от устата й и забълва пламъци наоколо.
Кикотеше се високо, гръмогласно, заразително…
Задоволената змия танцуваше в кипящите й вени…
Неизвестно защо, кибиците й ръкопляскаха...