автор: kamik

Били ли сте в поляната от тръни
с един човек - от болката изваян.
Там всеки вик от Бога е изтръгнат.
/Във цъфналата ръж и баба знае./
Небето връща виковете тройно.
И векове след болката ги чувам.
Били ли сте дотолкова виновни,
че Адът като Рай да ви се струва?
Сърцето да е цялото в петите.
Но не от страх - с кръвта оттам изтича.
Били ли сте венец от тръни,питам ви?

Аз бях. И вече мога да обичам.