автор: Mojsei

ПАЯЖИНАТА НА ЖИВОТА-5
/Философия на можещите/


ОСНОВАНИЯТА НА ВЯРАТА - 15
(Продължение)




ШЕСТНАДЕСЕТИ УРОК


1. Самото поддържане на вярата може рационално да бъде разбрано като "път на Живота".

2. Пътят на знанието се втъкава като еднакъв, но не тъждествен с пътя на Живота.

3. Идеологизирането на знанието, в това число и на знанието за вярата, е опит и практика за развитие на невежеството.



СЕДЕМНАДЕСЕТИ УРОК

1.Каква е връзката между вярата и боледуването? Човек може да е развил вярата си и пак да боледува. Да се обвинява болния, че не вярва и първо трябва да повярва, за да дойде изцелението е начин за отлагане на оздравяването във времето.

2. Не ми остава друго освен след Петър Дънов и аз да повторя:"Най-мъчното нещо е да обичаш човека, който ... мяза във всяко отношение на тебе" (с.71). Ето защо Учителят не трябва да създава учениците си по свой образ и подобие.

3. Колкото са хората на земята, толкова са и видовете любов, мислене, вяра, толкова са и потенциалните богове. Нека Земята да бъде обитавана от действителни богове!

4. Въпросът какво се изисква от хората сега остава в значителна степен неопределен. Въпросът е какво могат и какво реално правят от себе си хората сега.

5. Когато човек не живее добре, той научава това не от диалога си с Господ, а по силата на реалните проблеми, които го притискат.

6. Цялостната изграденост на човека е синоним на постигнатото от него щастие.

7. Позицията да се уважават хората, които не вярват на бога, създаден от хората, е основна при утвърждаването на новата вяра (Вж.: с. 71). Човек постига божественото и създава от себе си Бог, вървейки по пътя на усъвършенстването.

8. Идеята, че зад всички явления в света стои човекът е плодотворна за развитието на новата вяра.

9. Християнството е една от школите за идеологизиране на вярата.


ОСЕМНАДЕСЕТИ УРОК

1. Идеята за Дявола може да бъде разбрана рационално като противополжна на тази за Бога. Ако с "Бог" обозначаваме човека, достигнал до цялостна изграденост в процеса на своето саморазвитие, то с "Дявол" ще обозначаваме субекта на човешката Деградация. По този начин се изобразаяват двете страни на живота, който си остава само и единствено човешки. Разбира се, с това не се отричат и другите форми на живот.

2. Безсилна е вярата, която се откъсва от живота, а той винаги се е разгръщал като материален процес, притежаващ и духовното като своя страна.

3. Да посочваш правилно основните идеи на новата вяра и постоянно да бягаш в старите й форми в науката се отбелязва като непоследователност. Но това не е основание да се пренебрегне рационалното, което е схванато сполучливо.

4. Когато нещата не вървят, причината трябва да се търси там, където е, а не да се прехвърля механично винаги върху Бога. Разрешаването на проблемите, преди да се стигне до вярата като предпоставка, предполага да се разкрие причината, т.е. противоречията, които ги пораждат, а това е свързано с изучаване на материални процеси, т.е. на живота, което единствено е възможно в практиката.

5. Заблужденията и противоречията също имат своето място в живота.

6. Раят разтваря своите врати за хората, които упорито вървят по пътя на своето саморазвитие. Този път е тъждествен с потока на дейността и затова по него може да се върви само чрез общности, макар че вярата, мисленето и любовта са индивидуални процеси.

7. Религиозната риторика за това кой какво казал не допринася за разработване на новото учение за вярата.

8. Овладяването на знанието не прави човека цяластен, но то е една от предпоставките на този процес.

9. Присъединявам се към думите:"Когато дойде до себе си, човек казва, че е от Божествен произход, че Бог живее в него" (с. 75).

10. Любовта преобразява хората. Въпросът е да се задържиш в живота на нейния гребен. Това е въпросът, по който се иска упорита работа. В тази връзка се решава и въпросът за вярата.

11. Величието и красотата бушуват в нас, но те се формират в потока на живата ни практическа дейност, която е ядро на цялостното ни поведение.

12. Красиво звучи идеята, че всеки трябва да бъде свободен. Но колко са действително свободните хора?

13. Пътят през ада изисква специална подготовка, за да излезеш от него невредим и обогатен, защото и там има какво да се научи. Нещо повече. Ако не си минал през изпитанията на Ада, едва ли си достоен за Рая.

14. За да признаеш някого за свой противник, ти трябва да откриеш в него поне една добродетел. В противен случай подмини и не се обръщай назад!

15. Понасянето и на радостта не е елементарна работа.

16. В безизходна ситуация вярата в доброто, макар и оставащо абстрактно, все пак е някакъв изход. Тя може да мобилизира целия човешки потенциал. Идеята за Бога като външно за хората същество е спасителна за отчаяните, обезсърчените и изоставените. Тази идея е един от стълбовете на световната мизерия.

17. Невъзможността да се живее нормално хвърля хората в отчаяние, което е преддверие към ужаса на Деградацията.

18. Изтъквайки че много знаем, ние обръщаме вниманието на другите върху собствената си едностранчивост.

19. Вместо да си блъскаме главата върху въпроса кое е първично и кое вторично, противопоставяйки вяра и дейност, по-добре е конкретно да проследим тяхната причинна зависимост и обезателно ще стигнем до верния отговор.

20. Лозунгът:"Вярвайте в светлото бъдеще и не се обезкуражавайте!" ( с.78 ) отпадна като идеологема на тоталитарното общество.

21. Запазването на чистотата на сетивата е и предпоставка, и резултат на цялостното възпроизводство. Но то е и самоцел на развиващия се човек.

22. Хората, които днес са в състояние да издигнат саморазвитието си като велика цел на своя живот не са много. Затова и нишките на вярата у останалите са твърде слаби.

23. Професионалното развитие е ядро на цялостното израстване на индивида.
(Следва)